10 типа хора, за които FIRE може и да не е подходящ

Хората, които преследват концепцията за финансова свобода и ранно пенсиониране, трябва добре да помислят дали си струва да живеят пестеливо, а да работят здраво дълги години, пише канадският блог за лични финанси The Finance Key. FIRE идва не само с финансови, но и с емоционални предизвикателства.

Според публикацията има 10 типа хора, за които ранното пенсиониране може би не е цел, която да си струва.

1. Водените от рутина
Ако харесвате и менталният Ви баланс зависи от структурирания ден, пенсионирането не е за Вас. Липсата на ритъм, свързан с професионална реализацяи, може да се окаже твърде висока цена за постигането на финансова независимост.

2. Работохолици
Става дума за хора, които се затрудняват да разграничат себеусещането си от своята професия. Те са свързани със своята роля органично и загубата на смисъл, път и посока могат да се окажат пагубни за психическото им здраве.

3. Социалните животни
Ако общуването с много хора Ви е на сърце, оттеглянето от активна трудова дейност може да Ви лиши от контакти. Преследващите ранно пенсиониране следва да изградят контакти и връзки отвъд работното място предварително, за да се чувстват добре, когато постигнат пълна финансова независимост.

4. Финансово несигурните
Парадоксално може да се случи така, че човек да разполага с активи, които да поддържат жизнения му стандарт без необходимост от трудови доходи, но в същото време да бъде изложен на финансови шокове и грешки, които да унищожат натрупаното богатство. Този тип хора е добре да осигурят много по-голям буфер спрямо останалите, ако осъзнават, че имат потенциален проблем, разбира се.

5. Задлъжнелите
И тук теоретично може да се стигне до хипотеза, при която активите произвеждат небходимата доходност за ранно пенсиониране, но в същото време съществуват и кредити. Ако доходността на активите е по-голяма от разходите по кредитите, финансово грамотните биха избрали да изплащат дълговете във времето, вместо да ги изчистят сега на цената на пропуснати ползи. Тази нагласа крие риска ситуацията да се преобърне и да се наложи кредитите да се погасяват бързо, връщайки спестителя "назад" по отношение на натрупания фонд за златни години.

6. Финансово неорганизираните
Има богати хора, които не могат да водят лично счетводство и да си изготвят личен бюджет. В такъв случай под въпрос е и способността да се прецени коректно какви средства са необходими за постигането на FIRE.

7. Хора без хобита
Скуката убива и излизането от трудовата рутина може да доведе до депресии и други ментални проблеми.

8. Търсачите на цел
Ако сте целеустремени, FIRE не е за Вас. Процесът по спестяване и постигане на заветния размер активи би Ви донесъл огромно удовлетворение, но празнотата след това няма да има какво да я запълни.

9. Ползвателите на служебни бонуси
Не подценявайте здравната застраховка и абонаментите (транспорт, спорт и т.н.) Мнозина приемат медицинското покритие за даденост, и то е такова, но само ако продължавате да изпълнявате трудовия си договор. С напредването на възрастта разходите за здраве стават по-големи и това може да обърка сметките.

10. Грижовните
Подобно на хората без хобита, социалните животни и търсачите на цел, грижовните също имат нужда от среда, в която да добротворчестват и да помагат. Към това се прибавя и склонността им за помощ на другите. Ранното пенсиониране не включва в калкулациите грижа за възрастен родител, например, още по-малко за страничен човек.

В оригиналната публикация има и един 11 тип, който обаче е нерелевантен за българската реалност и до някаква степен припокрива ползвателите на допълнително здравно осигуряване. Става дума за хора, които не са достигнали възраст (65 г.), след която има отстъпки при ползването на МедикЕйд (MedicAid) зад Океана.

Read More

Само 8% от българите инвестират, 73% дори не спестяват

Само 8% от българите инвестират при средно 24% за Европейския съюз (ЕС), показва проучване на "Тренд" проведено по поръчка на Finance Academy и цитирано от "Инвестор".

Около една четвърт или 24% от българите успяват да спестяват пари, докато 73% признават, че не успяват. Общият резултат на двете групи е под 100%, защото проучването допуска и отказ от отговор. Мнозинството живее без собствени спестявания, а тези, които инвестират, са малка част, което показва, че финансовите възможности на повечето домакинства са ограничени, но също демонстрира и недостатъчно добра финансова култура.

Над половината българи (53%) определят жизнения си стандарт като среден, а за 6% той е по-скоро висок. Спрямо 2023 г. се отчита леко подобрение на благосъстоянието на българите, като делът на тези, които определят стандарта си като по-скоро висок, расте с 2 процентни пункта, а с 1 процентен пункт се покачва делът на хората от т.нар. средна класа.

Върпеки това българите все още живеят "ден за ден" и не могат да разчитат на дългосрочна финансова стабилност (73-те процента, които не спестяват, цитирани по-горе).

Делът на онези, които инвестират, се е повишил с 1 процентен пункт през 2024 г. спрямо предхондата година, но все още масово хората не са приели този модел като начин да запазят и увеличат своите доходи. Причина може да бъде липсата на знания по темата за парите, неосъзнатата нужда от инвестирането и други, отчита изследването.

15% от пълнолетното население на страната получава страничен доход извън основното възнаграждение или пенсия, докато година по-рано делът им е 14%. Въпреки лекото покачване на този процент все още по-голямата част от хората (84%) разчитат само на заплата, което ги поставя в финансово неизгодно положение и тяхното благосъстояние зависи пряко от икономическата световна и национална обстановка, инфлацията, както и други външни фактори, показват данните.

Очакванията на 28% от българите са през 2025 година стандартът им да се подобри, а 15% смятат, че по-скоро ще се влоши. Близо половината (45%) от пълнолетните българи не очакват промяна.

Мнозинството (68%) не смята, че увеличаването на данъците ще има положителен ефект върху стандарта на живот, докато на обратното мнение са 11% - с 4 процентни пункта повече спрямо предходната година. Регистрира се и висок дял (21%) на хора, които не могат да преценят, което показва недостатъчно добра осведоменост по темата, както и липсата на базова данъчна култура сред българите.

Read More

Ековаучерите - спестяване с грижа за природата

Все повече магазини на големите търговски вериги в България предлагат възможността потребителите да връщат отпадъчен амбалаж - пластмасови бутилки и алуминиеви кенчета, срещу които да получават дребна парична компенсация. 

Наскоро аз самият започнах да събирам и връщам по този начин значителен обем подобни опаковки. В първия случай прибрах т.нар. ековаучер и в последствие го конверитрах в покупки за дома. След това в най-близкия до мен магазин, който приема бутилки и кенчета, беше въведена опцията да се дарява на инциативита "Капачки за бъдеще". Оттогава избирам само нея, но всеки е свободен да прецени за себе си как да постъпи с приходите от рециклирането на амбалажа. 

В контекста на спестовния икономичен живот някой би казал, че покупката на напитки е ненужен разход, но всички знаем, че не е реалистично да не се купува нищо. Освен това съвсем не е нужно да се живее убийствено аскетично, за да се постигне финансов успех. 

Дребното усилие кенчетата и бутилките да се изхъврлят разделно още вкъщи на пръв поглед изглежда с минимална финансова възвръщаемост. 2 лева могат да бъда "изкарани" с 40 рециклирани опаковки. На пазар от 100 лв. това са 2% спестяване. Хората, които търгуват с акции или други борсово предлагани инвестиционни активи, знаят какъв ефект могат да имат 2% нагоре или надолу върху портфолиата.

Съвсем отделно е удовлетворението от изпълнения граждански дълг и от включването в едно модерно общество с култура на рециклиране и грижа към околната среда. Това не е измеримо в пари. 

Точно в този случай стремежът към финансова свобода има много полезен страничен ефект. Дребните навици носят големи дългосрочни ползи. Илюстрацията към този пост е една от най-любимите ми по отнешение подхода ми към инвестирането, а и към живота. Резултатът от малките стъпки и малките усилия не се вижда моментално, но след време разликата става съществена. 

Инвестирайте и рециклирайте!

Read More

Няколко психологически принципа в инвестирането от Дейвид Гарднър / Motley Fool

Дейвид Гарднър е един от създателите на популярния сайт за инвестиционна информация Motley Fool. Освен това той е автор на бестселъри, както и водещ на подкаста Rule Breaker Investing, за който намирам понякога време. 

Един от последните епизоди ме впечатли необичайно с простите, но толкова невидими принципи в инвестирането, които ако човек ги познава, най-вероятно ще постигне по-високи резултати. Става дума за епизода със заглавие, което в груб превод означава "Мисловни съвети, трикове и чалъми за живота - издание 9". 

Линк към Google podcasts (отваря се в нов прозорец): Mental Tips, Tricks & Lifehacks, Vol. 9
Линк към сайта на Motley Fool: Тук

Първият принцип (аз така ще го нарека), е оценката на стойността. Водещият разказва за сбирка на приятели, при която без да гледат етикетите са си поставили за задача да оценят качеството на три бутилки червено вино - едната за около $5, другата за $35, а третата - за $300 долара. Групата в крайна сметка е оценила най-високо втората бутилка. 

Поуките са две. Едната е, че няма понятия като скъпо и евтино, нито че платената по-висока цена гарантира качество или задоволяване на потребностите. 

Втората е, че пазарът е склонен да плаща по-висока цена за продукти (или инвестиционни активи), които имат добър маркетинг и се ползват с популярност на пазара, но не са непременно най-качествените. 


Вторият принцип, по-точно идея, е че всеки е инвеститор на този свят. Всеки човек е изправен пред избор какво да направи с този "излишен" 1 лев, който има, и пред още по-трудния избор в какво да вложи следващия един час от живота си. Почти всеки житейски избор е инвестиция на някакъв ресурс в името на постигането на определена цел. В този смисъл всеки човек е под някаква форма инвеститор. 


Друг акцент, който ми направи впечатление в този подкаст, е този за момента на окончателно постигнатото щастие. Той е под номер 5 в списъка на Дейвид Гарднър. Става дума за постоянното поставяне на по-високи и по-високи цели, които ни пречат да сме щастливи. Завършваме образование и докато чакаме този момент сме убедени, че вземем ли желаната диплома, ще бъдем много удовлетворени и радостни. Установяваме, че еуфорията трае около ден. Същото се отнася и за други постижения. Но липсата на еуфория не ги прави по-малки. Трикът е да се научим да бъдем доволни и щастливи на това, което имаме тук и сега и да разкачим щастието от задължителните високи постижения.

В контекста на инвестирането това се превежда като да не бъдем максималисти в преследването на висока доходност. Както и да не си поставяме летва "кога" да бъдем щастливи - на първия милион, като купим петия инвестиционен имот и т.н.

И още по горното - водещият разказва за случай на предприемач, който е имал технологична компания в разгара на дот-ком балона. Предлагали му 10 милиона долара за бизнеса му. Увлечен от неразумните оценки на бизнесите, той е искал 125 милиона долара. Събитията така са се развили, че накрая си е поставил трета - да излезе от дълговете и да си възвърне професионалната репутация. Този акцент докосва и темата за алчността.

Останлите съвети и трикове ще оставя да ги чуете сами, ако слушате подкасти на английски и имате интерес. 

Read More

Живот без покрив или как преследването на FIRE води към тъпи идеи

Много пъти е споменавано, че преследването на финансова независимост не бива да бъде самоцел. Обичайните изтъквани доводи е, че тази цел понякога влиза в разрез с интересите на семейство и приятели, "скъсява живота", ограничавайки забавленията в периода на натрупване, и т.н. Стремeжът към ранно пенсиониране (FIRE) понякога подтиква човек да достига до откровено тъпи идеи.

Натъкнах се на една такава от анонимен участник във Фесйбук група, посветена на Financial Independence, Retire Early. Той или тя, на 38 години, живее под наем в САЩ и изкарва по $48 на час. За незапознатите с щатския трудов пазар бързам да уточня, че там често 40-те работни часа на седмица не са гарантирани. И все пак човекът съумява да заедли по $1000 на месец, вече има $50,000 в спестовни сметки и 30,000$ в гъвкавите щатски 401(К) инвестиционно-пенсионни фондове. И това при положение, че плаща по $1250 месец за наем. Въпросът му е дали някой би го сметнал за луд, ако прекара 6 месеца в колата си, за да спести от наем. И немалка част от отговорите са позитивни, както би бил и моят. 

Защо тази идея за екстремно спестяване е особено глупава?

Първо, 6 месеца в колата ще му донесат икономия от точно $7500. Спрямо нетните му активи това би било по-малко от 10%. Въпросът е дали ще може да реализира пълната икономия като се има предвид, че за да запази работата си, ще му се наложат допълнителни разходи, за които явно не е помислил.

От поста не става ясно дали в наема са включени режийните, но дори и да не са, за публична пералня авторът ще трябва да плаща повече, отколкото плаща, за да се пере вкъщи. Аналогично липсата на хладилник означава почти никакво планиране на храненето (пропуснати промоции) и много по-често ядене навън, което също е значително по-скъпо от домашната храна. Проблемът с отоплението не е за подценяване също. Ако шестте експериментални месеца се паднат в студен период, разходът за гориво за колата ще скочи значително. Не става ясно и дали притежаваният автомобил е каравана или обикновена пътническа кола или в най-добрия случай - популярните в САЩ пикапи. Невъзможността да получи отдих и здрав сън на комфортно място гарантирано ще влоши представянето му на мястото, откъдето се генерират доходите му. А преследването на високи доходи е не по-малко важно от реализирането на икономии.

Сигурно има още десетки фактори, които не могат да бъдат маркирани в коментара по тази недобра идея. Тя е кристално ясен пример за това, че ултра спестовният живот най-вероятно няма да доведе до мечтаната финансова независимост и скъсването на трудовия договор.

Важно е да се отбележи още, че FIRE може да се постигне бързо само с голяма печалба от тотото или някаква измама. Това е все пак нелек процес, особено ако започва от ниска база. Постигането на ранно пенсиониране например на 50-годишна възраст също е добро постижение, нищо, че "търговският вид"на постижението е нарушен. Да, всеки мечтае да е напълно свободен на 38 г. (на колкото е авторът на поста и на колкото ще стана аз след месец), но част от финансовата грамотност е и да имаш трезвата преценка кое е в сферата на мечтаното и кое е реално постижимо. 

Read More

Апокалипсисът се отлага с още една година (или защо не бива да се отделя много внимание на социалните мрежи)

Ако бях поставил още малко по-дълго заглавие, щях да се справя с предаването на квинтесенцията на посланието от всички следващи редове. 

А тя е:

• Не допускайте мненията на псевдоикономисти и пишман разбирачи да влияят върху инвестиционните решения 
  
  и
  
  
• Оставете емоциите за коментарите във Фейсбук и далеч от портфолиото.
  

Преследването на финансова свобода дори и в крайната ѝ форма на ранно пенсиониране - FIRE, минава задължително през елиминиране на максимален брой грешки от финансовото поведение. 

Ако съдим по популярните наративи в социалните мрежи, 2023 година си отива с едва ли не "отлагане закратко" на финансовия апокалипсис, който ще "занули всичко". Ще кажете, че така живеем от 2020 г. и чакането на този апокалипсис не от днес. И ще сте прави, ако си затворим очите за... 2019 г.

Спомням си ясно, че офицални и социални медии чакаха корекция, рецесия, криза, мечи пазар и изобщо големи проблеми, свързани с дългия период на ниски лихви и бичи трендове във втората половина на предходното десетилетие. Така беше и по-рано - например през 2016 г. 

Спомнете си и вие колко хора предвиждаха, че 2023 г. ще бъде лоша година за инвестиции в акции, или в имоти, или в каквото и да било. Че Федералният резерв и Европейската Централна Банка ще се провалят да овладеят инфлацията и че икономиката ще катастрофира. 

Изглежда, че е естествена тенденцията човек да бъде песимистичен за бъдещето, когато се касае за неговите спестявания и инвестиции. Пословичен факт е, че една успешна сделка води до три пъти по-малък биохимичен ефект от една неуспешна такава. Хормоните на страха са по-силни от повечето други. 

Но добрият инвеститор не разчита на хормони и емоции, нито на полу или изцяло анонимни съветници от социалните мрежи. Има и популярни такива. Има дори мениджъри на фондове - и в България, и в чужбина, които могат да се причислят към групата на апокалиптиците. 







Статистиката обаче е категорична:

• Инфлацията отдавна не расте;
  
  
• Хората имат работа, безработицата е нищожна, съответно и потреблението остава стабилно и високо въпреки новите цени на продуктите и услугите;
  
  
• Големите икономики дори не минаха през рецесии. Ръстът не е впечатляващ, но няма и свиване;
  
  
• S&P500 е нагоре с 14.80% за 2023 към деня на писане;
  Според апокалиптиците американската икономика трябваше отдавна да е загинала под натиска на държавния дълг и печатането на долари.
  
  
• SOFIX е нагоре за същия период с 23.47%
  Според същите у нас положението винаги е много зле, но най-лошото тепърва предстои. 
  
  
• Немксият DAX е нагоре с 14.62% 
  Германия трябваше да бъде тежко деиндустриализирана, без капка природен газ в хранилищата си и пред фалит.
  
  

Това са само няколко обективни примера, подкрепени със суха статистика и допълнени с шеговити извадки от социалните мрежи. Те онагледяват колко неверни бяха прогнозите в същите мрежи в края на миналата година. 

Успешните инвеститори не прекаляват с вслушването в паническите гласове. Те имат стратегия, система и дисциплина. В това съм се уверил и това съм споделял и в този блог много преди сегашната истерия:

Защо финансовите прогнози са непотребни, 23 декември 2019 г. (вечна истина)
Какво става става с капиталовия пазар след голяма криза, 20 март 2020 г. (пикът на ковид)
Квартална рецесия или икономически индикатори за невъоръжено око, 10 май 2022 г. (доверявайте се най-вече на очите си).

Заключението на всичко казано и показано тук е, че ако не виждате апокалипсисът на диаграма или навън с очите си, той не се случва. Вярно, не виждаме с просто око и Земята да е кръга, но все пак има достатъчно доказателства, нали?

Ще има хора, които ще кажат, че финансовият армагедон се отлага за догодина. Всяка година го казват. И всяка година грешат. Защото дори и 10% отстъпление в дадена година не е апокалипсис, ако спазвате инвестиционна дисциплина и преследвате целите си за финансова независимост без да обръщате внимание на страничния шум. 

Read More

8 неща, които не трябва да купуваш, ако искаш да се пенсионираш рано

Ако не попадате за пръв на термина FIRE (Financial Independence Retire Early), значи вече знаете, че за да се получат нещата е добре да спестявате не по-малко от 25% от месечния си доход. Ако пък имате доходи, които ви позволяват да живеете според собствените ви заложени стандарти и да спестявате по над 50%, то целта ще се приближава доста по-бързо.

Статите за спестяване и финансова грамотност нямат сериозна научна стойност, а информациите често се повтарят.

Спестявай! Това е мантрата на преследващите ранно пенсиониране. Ето на какви осем излишни разхода се натъкнах, когато разглеждах търсачките за нови материали по темата.

1. Луксозни стоки и преживявания
Скъпите покупки, които не генерират доходи, отдалечават човек от финансовата му независимост. Чисто нова кола, екстравагантни ваканции и дизайнерски дрехи са несъвместими с мечтата за ранно пенсиониране.

2. Ваканционни имоти
Някои хора виждат в тях инвестиция, която носи доходност, но по-често това са пасиви, които в последствие изискват разходи за поддръжка.

3. Високолихвени кредити
Искате да запазите финансова дисциплина и да не похарчите голяма сума в рамките на един месец за голяма покупка, но в същото време подписвате договор за скъп лизинг или кредит. Оценката за полезността на взимането на кредит е сложна като се има предвид обезценката на парите (инфлацията), но не забравяйте, че и кредиторите знаят за нея.

4. Спекулативни инвестиции
Искате да ускорите по пътя към FIRE? Няма да е лесно и със сигурност не е разумно да опитвате да направите удара на живота си с новосъздаден в някой гараж койн.

5. Скъпи инвестиционни посредници и услуги
Финансовата грамотност може да бъде инвестиция, но може да се окаже, че не можете да си избиете разхода за скъп курс или пък е могло да оптимизирате този разход, като се самообучавате. Освен това обръщайте внимание на съобщенията от инвестиционните посредници, особено когато касаят таксите. ETF-ите (борсово търгуваните фондове) също трябва да бъдат държани под око по отношение на мениджърските такси.

6. Ненужни блага
Кафето навън е класически пример. Няма нужда от допълнително разяснение. Ако нещо не ви трябва на всяка цена или не ви носи някакво голямо щастие, значи не бива да се правят разходи за него.

7. Скъп дом
Модерният дом може също да препъне устрема към ранно пенсиониране. И тук не говорим само за поддръжка, ами и за по-високи данъци, повече лихва по ипотеката и т.н.

8. Последният модел телефон
Всякакви технологични пробиви се продават в първите си дни на пазара с огромна премия. Проявете търпение и си спомнете за експериментите с деца и отложена гратификация.





От архива:
Какво представлява финансовата независимост
FIRE - приходите или разходите са по-важни за финансовата независимост
FIRE философия

Read More

15 графики, които всеки инвеститор в акции трябва да запомни (Част 2)

Продължение на "15 графики, които всеки инвеститор в акции трябва да запомни (Част 1)": 

8. Винаги има разумно звучаща причина един портфейл да бъде закрит или една акция - продадена. И винаги времето на пазара побеждава налучкването на върхове и дъна (time in the market beats timing the market). 

9. Политиката и доходността от инвестирането има малко общо с политиката (поне в САЩ). 

10. Игнорирайте прогнозите. Прогностиците не могат да познаят дори нивата на лихвите, какво остава за цените на акциите. 

11. В краткосрочен план доходността зависи от оценката на пазарната капитализация. В дъглосрочен план важни са продажбите, печалбата и бизнесът. 

12. Най-добрият начин да подобрите вероятностите за успех и добра доходност е да удължите времето си на престой на пазара. 

13. Понякога все пак инвестирането в акции се оказва неблагодарна и недоходоносна дейност. заради инфлацията Планирайте и такива периоди. 

14. Живеем в най-динамичните времена по отношение на иновации и промени откакто капиталовите пазари съществуват. 

15. Просто започнете да инвестирате днес.

Read More

15 графики, които всеки инвеститор в акции трябва да запомни (Част 1)

Наскоро се натъкнах на туит от Брайън Феролди (личен уебсайт), който е финансов учител, Ютубър и автор на финансови книги. В него той извежда 15 изображения и графики, които според него всеки инвеститор трябва да запомни. На мен ми бяха интересни и полезни и се надявам, че ще ви бъдат интересни и полезни и на вас. 

Ето въпросните 15 изображения с кратък коментар към всяко:

1. В дългосрочен план акциите винаги печелят. Графиката по-горе показва движението на основните класове активи от 1801 г. насам. Акциите са донесли най-голяма доходност, следват облигациите, после са ДЦК, после е златото, а доларът се е обезценил. 

2. Много повече пари се правят със задържане при бичи пазар, отколкото при продажба при мечи. Движенията нагоре по правило са по-големи. 

3. Инвеститорът е най-големия враг сам за себе си. Поведението му и литкането между активи и стратегии руши резултатите.

4. Цикълът на пазарните емоции е това, което излага инвеститорите на най-голям риск. Емоциите нямат място на пазара. 

5. Очакванията и емоциите са строго свързани. Това е нагледно демонстрирано и в цикъла на еуфория на Гартнър, свързана с въвеждането на нови технологии.





 

6. Цената на високата доходност в дългосрочен план са големите спадове. Колкото по-дълго даден актив бива притежаван, толкова по-вероятно е неговата стойност да попадне в дълбока корекция. Припомнете си обаче изображение 2. 

7. Спадовете при акциите в рамките на една година могат да бъдат дори по-впечатляващи, ако се фокусираме върху отделни "черни дни". И въпреки това този клас активи е дългосрочният победител (припомнете си изображение 1). 


Следва продължение...

Read More

Данък Добавена Стойност - всичко, което може би искате да знаете

"Данъците са кражба" е цитат, чието авторство се приписва на Мъри Ротбард - либертарианец и икономист от австрийската школа. Той е част от течението на радикалните анархо-капиталисти, които налагат визията за данъците като насилствено изземане на собственост. 

Какво точно представляват данъците е обект на засилен интерес от философите. Икономистите от австрийската школа не са единствените, които виждат данъците като "кражба". Срещу тях застават икономистите и теоретиците, които посочват, че правото на собственост е интегрална част от по-голяма рамка от закони и правила, формиращи държавността. Тази визия е в основата и на т.нар. "обществен договор", който ако не бъде датиран в епохата на антична Гърция, може да бъде приписан на френския философ от 18 век Жан-Жак Русо.

Тези встъпителните редове са важни според мен, за да бъдат маркирани двете насрещни философии за данъците. Тяхното съществуване позволява функционирането на днешните държави и установяването на днешния ред без оценка дали те се харесват на всички във вида, в който са. 

Повод за написването на този пост е една от множеството дискусии в социалните мрежи на тема данъци и по-конкретно - данък добавена стойност.

Всички давате акъли, никой не пише статии със задълбочена практическа информация

— Ренесансова личност 🇧🇧 (@nikcname) May 11, 2023

Критиките, че няма информация по темата (особено на български), са основателни. 

Министерството на финансите предлага суха и неразбираема за непрофесионалното око обобщаваща картина на ЗДДС (Закона за данък върху добавената стойност). 

Данък върху добавената стойност, Министерство на финансите

От този текст стават ясни някои законови положения, кои доставки с каква ставка се облагат и т.н., но не стават ясни принципите на този данък. 

Какви са принципте на ДДС?

По дизайн с данък върху добавената стойност се облагат всички продажби. За нуждите на обяснението няма да споменаваме изключенията с нулеви ставки, продажбите, при които клиентът има задължение за обратно начисляване, или освободените трансакции. 

ДДС се начислява и събира от продавача, който има задължението да внесе данъка в държавната хазна. В този смисъл търговците администрират този налог от името на държавата.

Ако купувачът не е краен потребител на закупената стока или услуга, а тя е разход за неговата стопанска дейност (бизнес), то платеният ДДС може да бъде приспаднат от събраните от клиентите на същия този бизнес дължими данъци. 

Чрез този модел на облагане на потреблението се постига каскаден ефект, при който търговците по веригата внасят част от дължимия данък в пропорционален с нетната печалба размер. 

Важно: Бизнесът "не плаща" ДДС. Този данък се плаща от крайния потребител или от лице, което няма право да си го възстанови от държавата. 

Ето и груба схема на трансакциите в една кратка и опростена верига на доставки до краен потребител. На нея се вижда как всяко звено от тази верига добавя стойност и как то администрира част от дължимия данък.

фиг. 1. Схема на облагането с ДДС

Характер на данъка върху добавената стойност

ДДС е непряк плосък данък върху потреблението. Доходите на платеца нямат значение. Oт значение е единствено размерът на потреблението. Такъв налог съществува в повече от 150 държави, което е свидетелство за неговата необходимост за поддържането на държавните бюджети. 

Алтернативата на ДДС е данъкът върху продажбите (sales tax). Потреблението в САЩ например се облага с такъв данък, като отново крайният клиент е платец, а последният търговец по веригата има задължението да го внесе в хазната в пълния му размер. 

Минус на данъка върху продажбите е, че приходите за хазната "изостават" от стъпките на добавяне на стойност. Така производителят и преработвателят от горните схеми изобщо не участват в администрирането му. 

Плюс на същия подход е административното облекчение за бизнеса.

Минус на ДДС са някои възможности за данъчни измами, включително крайно потребление на стоки и услуги от собственици на бизнеси, които обаче възстановяват данъка от държавата. 

Плюс на този данък парадоксално отново е укриването и избягването на данъци, което се случва значително по-трудно, отколкото когато става дума за данъка върху доходите и корпоративния данък. Вратичките за избягване на облагането с непреки данъци са значително по-малко в законодателната рамка, отколкото при преките данъци. 


Значение на ДДС за държавните бюджети

Дали и доколко държавният апарат във всяка страна функционира съгласно очакванията на гражданите не е предмет на този текст. Този данък обаче е в основата на националните бюджети на всички страни, в които той е въведен (т.е. почти навсякъде по света). 

Намаляването на ДДС ставките, което би направило стоките и услугите сравнително по-евтини за краен потребител, обичайно има негативен ефект върху данъчните приходи на фиска. Тук трябва да се направи уговорката, че понятието "евтино" е функция и на индивидуалните доходи и персоналната оценка за стойността на стоката или услугата от съответния потребител. 

И обратното - когато става дума за данъчни постъпления, те се изразяват във валутна равностойност, т.е. промените в ставките имат конкретни парични измерения.

Отново в рамките на един блог пост няма как да се направи теоретичен анализ дали потреблението би било по-високо, ако ДДС изобщо не съществуваше и как това би се отразило нетно на данъчните постъпления, ако се предположи, че събраният корпоративен данък (данък печалба) ще бъде повече с по-голямото потребление. 

Това, с което разполагаме като надеждна информация, е делът на постъпленията от ДДС в съответните държавни бюджети към момента.

фиг. 2. Дял на ДДС в данъчните постъпления на съответните държави от ЕС в периода
2000-2016 г. 


Както е видно от фиг. 2., ДДС съставлява голяма част от данъчните приходи на европейските държави. В България в посочения интервал този дял е варирал от 42.7% до 49.3%, като ние сме една от държавите, които най-много разчитат на този данък. Възможността този налог да бъде елиминиран е чисто теоретична.

Стадартни ставки из Европа

На фигура 3 са показани стандартните ДДС ставки из Европа. Най-високи те са в Унгария и северните страни, а България е в унисон със средните стойности.

фиг. 3. Стандартни ДДС ставки в Европа.

Заключителни редове

Постът започна с философския въпрос кражба ли са данъците. Ако той бъде преформулиран на кражба ли е ДДС, то отговорът ще бъде лесен и категоричен - не. Държавата не може и не задължава никого да потребява нищо и съответно не превръща никого принудително в платец на налога. Това е и голямата разлика между преките данъци (данък върху доходите, данък печалба) и непреките данъци (ДДС, акцизи). 

Разбира се преките данъци също не са кражба, защото благата, които даден стопански субект (човек или бизнес) е произвел, са произведени благодарение на организираната от държавата система от права на собственост и други права. Съответно собствеността на тези блага не е изцяло индивидуална и някаква малка част от нея се полага на системата, която прави производителността изобщо възможна. 

Read More

Какво ще стане, ако всички заживеят спестовно

Интересен пост беше публикуван тези дни в един друг блог за финансова грамотност, спестовен живот и ранно пенсиониране. 

"What if Everyone Became Frugal?" на Mr. Money Mustache е любопитен индивидуален поглед върху хипотезата за облика на света и икономиката, ако изведнъж цялото население на планетата стане финансово грамотно и започне да спестява интензивно от доходите си. 

"Може би по-малкото харчове и повечето инвестиции работят за някои, но ако всеки го прави, нашето общество ще колабира. Икономиката се крепи на потребителите - без тях всички са загубени", цитира авторът един от коментарите в своя сайт. 

Без да се позовава на конкретни книги и публикации, Mr. Money Mustache излага своята теза, че двигателят на растежа са спестителите и инвеститорите, а не потребителите. Според теорията инвестициите в технологии и повишена продуктивност е това, което тегли икономиката напред. 

За пример се дава древен рибар, който с копие е можел да улавя по пет риби на ден. Ако изяжда и петте, той няма норма на спестяване и не може да инвестира. Ако изяжда по четири обаче, той може да използва тялото на спестената, за да открие технологията на кукичката или да я замени за мрежа от този, който прави мрежи. Това е отложено потребление, конвертирано в инвестиция в бъдеща производителност. 

Според мен това е доста опростен пример, който не може да служи за сериозен икономически анализ, макар и в илюстрацията да има известен резон. Аз лично не съм съгласен с автора, а и други икономисти също не са. 

Съществува т.нар. "парадокс на спестовността" (Paradox of thrift), популяризиран от Кейнсианската школа, според който увеличената норма на спестяване води до срив в целокупното търсене, а то от своя страна - до спад в производството. Разбира се, Кейнс е широко критикуван и отхвърлян от други школи, в чиито възгледи също има научна обосновка. Всъщност опората на цитирания блогър е Австрийската школа и Фридрих Хайек, според които спестените средства се превръщат в производителен капитал. В такъв случай имаме налицие по-малко приходи за бизнеса, но цялостната икономическа активност се повишава. 

Авторът обръща внимание и на интересен последващ въпрос, произтичащ от австрийската теория. "Ако сме високопродуктивни, но от друга страна купуваме малко, какво ще правим с цялата тази продукция"? 

Неговите отговори са два:
а) Ще изнасяме много повече, отколкото ще внасяме,
б) Ще работим по-малко и ще имаме по-късни работни дни и седмици.







Всеки сам може да прецени доколко подобна хипотеза е реалистична. Отново мое лично мнение е, че първата точка предполага не всички да живеят спестовно, което променя входните обстоятелства в анализа. Втората точка пък предлага субоптимална стретегия за бизнесите, която никоя икономическа школа не проповядва. За бизнеса би било по-изгодно да намали цените на продукцията си, за да привлече повече клиенти, които да абсорбират максималната възможна продукция за единица време, а не да "разбива на части" и редуцира невъзобновяем ресурс, какъвто е времето. 

Настрана от чисто икономическия анализ, важно е да се отбележи, че по-малко потребление в следствие на това, че всички живеят спестовно, може да има благотворен ефект върху множество макро и микросистеми, които ни заобикалят. Най-очевидният пример е околната среда, която без съмнение ще се повлияе благотворно от редуцираната консумация. 

Споделете в коментар, ако имате специфично виждане по този въпрос. Да бъде ли популяризирана спестовността или да я пазим в "тайна"?

Read More

Спекулациите отдалечават FIRE и финансовата независимост

След бурните и печеливши за почти всички инвестиционни активи 2020 и 2021 г., по света настанаха малко по-трудни времена за тези, които преследват FIRE - финансова независимост и ранно пенсиониране. 

Важният урок от ситуацията е, че натрупването на богатство отвъд делничните нужди от средства не е свързан с краткосрочни спекулативни печалби, а с дълъг период на акумулация и риск мениджмънт. 

Постигането на FIRE е микс от икономичен живот, агресивно спестяване и умни инвестиции. Имайки предвид, че прегряването на работното място (burnout) беше и остава основна заплаха за менталното здраве на хората особено след пандемията, ранното пенсиониране и излизането от колелото на гризача (rat race) не отстъпи нито крачка назад като концепция за живота на мнозина. 

Спадащата стойност на някои активи, нищожната доходност на други и високата инфлация обаче изглежда отдалечават преследващите FIRE от целта им. 

В момента най-популярната криптовалута - bitcoin, е на стойност около 1/3 от върховата си оценка. Всеки, който е "инвестирал" спестяванията си в подобен спекулативен дигитален актив, се отдалечава от целта да бъде финансово независим. Потенциалната доходност, характерна за криптото, няма нищо общо със съхранението на стойност. А последното е важна основа за ранното пенсиониране. 

Не губете пари! Това е първото правило на Уорън Бъфет. Оракулът от Омаха губи своя блясък като инвестиционен гуру, но неспазването на това негово правило не е донесло успех на никого. 

Обезценката на добри бизнеси (поевтиняването на даде акции) не е проблем, ако загубите не бъдат реализирани чрез продажби. Нещо повече - добрите дивидентни компании, които до голяма степен гарантират определена доходност под формата на кеш, генерират повече бъдеща пасивна доходност, ако са "евтини". 

В този смисъл времената, макар и контраинтуитивно, са много добри за внимателни инвеститори и спестители, които влагат парите си в начинания, които на свой ред връщат пари. Това обаче изключва спекулативни сделки с модерни акции или активи, които социалните медии или инвестиционните гурута препоръчват. 

Важно е да се отбележи, че постигането на FIRE не е лесна работа при никакви обстоятелства. Спестовният живот и дългосрочното планиране не са за всеки, но и не са толкова трудни за постигане, ако стремежът към бързо забогатяване не притъпява инстинктите за финансово самосъхранение.



Още от блога:
Да се пипа ли резервния кеш при пазарни сривове, 11 март, 2022 г.
Хоризонт на инвестиране (спекула, трейдинг и дългосрочно инвестиране), 24 януари 2022 г.
FIRE и инфлация, 13 ноември 2021 г.

Read More

Портфейлите на Уорън Бъфет, Бил Акман и Кати Ууд

Уебпространството е осеяно с информация за инвестиционни стратегии, графики и резултати на по-малки и по-големи инвеститори. В зависимост колко бързо иска да забогатее, човек избира и колко риск да поеме.

Сравнението на портфейлите на едни от най-известните мениджъри не е повод да се даде категоричен отговор коя стратегия е правилна и коя не. Струва си обаче структурата на техните инвестиции да бъде анализирана. 

Кати Ууд например притежава управлява високорисков и силно волатилен портфейл, чиято оценка зависи в много голяма степен от множество фактори, в това число икономическа среда, лихви, пазарен сантимент и т.н. 

фиг. 1. Сумарен портфейл на борсово-търгуваните фондове на Кати Ууд

На графиката по-горе се вижда ясно концепцията на радващата се на противоречив имидж фонд мениджърка. Най-голямата позиция на Кати Ууд е в производителя на електромобили Tesla. 10.68% от нейното портфолио са инвестирани в тази компания. 

Втората по големина позиция е на Zoom. Това е компания за комуникационни технологии и беше особено популярна в пиковите дни на ковид пандемията, когато работата в офис беше възпрепятствана почти навсякъде по света. Водещият продукт на Zoom обаче имам много конкуренция, включително и от продукта на Microsoft - Teams. 

Ковид залог е и експозицията към Roku - компания за стрийминг и мултимедия. 

4.01% от портфейла на Ууд е в Coinbase - платформа за търговия на криптовалути. 

От графиката е видно, че Кати Ууд предпочита силно диверсифициран портфейл във високо рискови компании с добър моментум. Голяма част от залозите ѝ са в сравнително млади компании в начален стадий на развитие. Нейните фондове постигнаха забележителни резултати по време на силния бичи импулс от средата на 2020 г. до края на 2021 г. 

* * *

Обратно нафондовете на Ууд, активите на Бил Акман са концентрирани в много по-малко компании.

фиг. 2. Структура на холдинга на Бил Акман


Акман управлява едва 7 позиции, което е доста скромна диверсификация. Едва 15% от портфейла е в нещо различно от потребителски дискреционни компании (такива, чиито продукти не са от първа необходимост). 

Dominos Pizza, друга компания, която избухна покрай Ковид, но не зависи от локдауните, е предпоследната най-малка позиция, а делът ѝ е... над 10%. Хотелската верига Hilton и ресотрантите Chipotle също заемат голям дял от портфейла, а водещата позиция е за компанията Lowe's, която на шега можем да наречем "просто една железерия с магазини из цяла Америка". 

Степента на диверсификация, която Бил Акман демонстрира с алокацията на активите си, показва, че има много начини да бъдеш успешен инвеститор и един от тях е да не разпиляваш вниманието си върху твърде много компании. Акман просто знае какво прави...

* * *

Относно диверсификацията Уорън Бъфет също е на мнение, че един инвеститор може да вложи парите си дори само в една компания, стига да я познава, да я разбира и да е убеден, че точно тя ще му донесе възвръщаемост. 

Портфолиото на Бъфет обаче спазва известни писани и неписани правила на риск мениджмънта. 

фиг. 3. Портфейлът на Уорън Бъфет


Всъщност последният представен портфейл се разпростира върху най-много компании. Може би това е защото и Бъфет управлява най-много пари в абсолютна стойност. От друга страна и Бъфет подобно на Акман има огромни експозиции към седем компании, а останалите 40 се побират в едва 18.36% от портфейла. Технологичен гигант, банка, производители на потребителски стоки, петролни компании - Оракулът от Омаха има експозиция към почти всички сектори на глобалната икономика. 

По структурата на портфейла му можем да заключим, че Бъфет предпочита концентрацията пред диверсификацията, а поради големият размер на управляваните средства той все пак прибягва до инструментите и постулатите на портфейлния риск мениджмънт. 

* * *
Демонстрираните структури на инвестициите на трима популярни мениджъри показват, че има повече от един начин да се постигне успех. А и времевият хоризонт е важен. Портфейлът на Кати Ууд е най-волатилен, но може да донесе и най-голяма възвръщаемост за най-кратко време. Този на Бъфет е с точно противоположната философия. В него влизат компании в зряла фаза от свеото развитие, които носят предвидимост, но и по-малък потенциал за алфа срещу широкия пазар. 




Горните редове имат информативен характер и не са препоръка за взимането на инвестиционни решения. 

Read More

Инвестиране и зависимост

Натъкнах се на един много интересен и важен пост от Фейсбук групата "Клуб на инвестирора". Мястото има спорна репутация относно своята полезност и не всички я откриват, но в този случай българската инвестиционна общност се оказа доста полезна поне в частта с предложените решения на поставения проблем.

А поставеният проблем беше превръщането на инвестирането в зависимост. Много важен, а мисля си и доста разпространен проблем, макар и в различни степени. 

Ето и самата ситуация в скрийншот, както и няколко от съветите на популярни и опитни инвестиционни инфлуенсъри, с които съм напълно съгласен в случая:

 

скрийншот 1: Описанието на проблема със зависимостта към инвестиране и трейдинг. 

скрийншот 2 и 3: Два от отговорите, които лично аз смятам за правилни. Другите по-смислени коментари в дискусията насочват към търсенето на психологическа помощ, което също намирам за правилно и важно в случая. 


А ето и моите две стотинки по темата:

Инвестирането само по себе си не е хазарт, но е изключително близко и допирните точки не са малко. Ако влезем в полемика какво точно е инвестиране, ще бъде загубен фокуса върху темата. Дневната търговия (Day trading) се отхвърля широко като начин за инвестиране, но тя си остава инвестиране, само че с хоризонт от няколко часа или дори минути. 

Търговията с криптовалути пък се счита от мнозина за инвестиция. В последните една-две години някои популярни публични компании включиха дигитални активи в балансите си, което до голяма степен легитимира предишното твърдение. 

Дефиницията на хазарт е залагане на пари или други ценности върху събитие с неясен изход. Инвестирането се докосва до хазарта, защото вложенията винаги са изложени на определен риск и успехът никога не е гарантиран.

В хазартните игри има строга математическа вероятност определено събитие да се случи. В стандартната рулетка вероятността топчето да спре на червено или черно поле е малко под 50% заради наличието на една или две зелени нули, но никога точно 50%. Инвестирането е далеч по-компексно занимание и институционалните пазарни участни изчисляват вероятностите дадено събитие да се случи на базата сложни формули и статистически модели, прилагани от големи и квалицирани екипи, а вече и с помощта на изкуствен интелект. 

Проблемът е, че институционалните и опитните индивидуални инвеститори имат механизми да елиминирате ефекта на биохимията (в първия случай все пак говорим и за корпорации), докато средностатистическият човек може и да не успее да се справи с хормоналния дъжд, който вали, докато се правят финансовите операции било то в казиното или в търговската платформа. 

Наградата от всяко човешко действие е допамин и ендорфин, които мозъчните рецептори възприемат като сигнал и стимул за повтаряне на действието. Печалбата ("забогатяването") от една търговска операция или от улучването на "тройка от тотото" води да абсолютно еднакви ефекти за организма. Те очевидно могат да бъдат и пристрастяващи. 

Ролята на психолозите в справянето със зависимостите е много важна. Не всеки сам може да идентифицира и реши свой проблем. За съжаление в България психологическа помощ рядко се търси, още по-рядко от мъже. И това също е проблем. 

Хазартната зависимост, каквата в случая е описана в оригиналния пост, води до съществени негативни ефекти в семейството и в живота на индивида. А това е последното нещо, което инвестирането си поставя за цел. Изходът е лишение и дисциплина, както препоръчват коментиралите. 

Спазването на фундаментални правила при инвестирането не е "мислене в кутия", а разумна стратегия да бъдат избегнати лични фалити, задлъжняване и влошаване на отношенията със значимите други. Едно от тези правила е никога да не се инвестира повече, отколкото човек може да си позволи. Дори и това да означава на пръв поглед обезмисляне на целия инвестиционен процес. Другото правило, което не е навредило на никого, е да бъдат формирани реалистични очаквания за доходност. Повече от 10-15% на година, което пак не е малко, не са реалистични очаквания за финансови операции, които да съдържат малък или контролиран риск. Да, има единични истории на милионери, събудили се такива по силата на причудливи обстоятелства, но вероятността за това е в размер под статистическата грешка.

Избирането на битките (picking your battles) е също ключов житейски похват, който колкото по-рано бъде овладян, толкова по-добре. Индивидуален инвеститор не може да победи ботовете във валутната търговия. FOREX трейдингът е възможно най-неблагоприятното занимание за индивидуални инвеститори. Този урок може би си струва да бъде научен срещу някаква малка сума и всеки да пробва поне веднъж в живота силите си. Аз съм го правил в моите ранни 20 години (точно около Голямата Рецесия), но загубите ми възлизат на под половин заплата преди да установя, че това не е моята игра (битка). В моя случай не тръгнах "да се избивам", както би направил един наранен комарджия, защото и тогава изповядвах принципите на финансова дисциплина в личните си финанси. Просто преглътнах загубата и си научих урока. 

Дей трейдинг с високо рискови ценни книжа и деривати, търговия с кредитно рамо (leverage), още повече търговия с изключително скъпи (с много висока лихва) заемни средства е игра с огън. При скъп кредит финансово грамотният инвеститор ще се стреми към доходност, която да надвишава цената на заема, но това ще означава, че се въвлича в много по-рискови начинания. Защото връзката между риск и доходност е една от константите в инвестирането. 

Възможните изходи от зависимостта от търговия на капиталовите пазари са следните, като те могат разбира се да бъдат и комбинирани:

• Подобряване на ежеднвените навици и намиране на други, по-безвредни мании; 
• Изтриване и елиминиране на всякакви платформи за дей трейдинг. Самоизключване от инвестиционни и трейдърски групи в социалните мрежи. 
• Допускането на доверен човек да управлява или да участва в управлението на личните финанси;
• Инвестиране и спестяване чрез готови продукти, управлявани от професионалисти - фондове, КИС и т.н.;
• Изграждане на умения за превъзмогване на болката, в случая на финансовите загуби в следствие на търговска и инвестиционна дейност;
• Открито споделяне на несгодите и провалите с близки и приятели. Те са част от живота и се появяват във всяка дейност;
• В случай на клинична зависимост, търсенето на специлизирана помощ е ключово. Психологът е първото ниво на този тип помощ и то може да бъде достатъчно за превъзмогване на ситуацията;
• Водене на здравословен живот, в който зависомостта към търговия и инвестиране не се заменя от друга зависимост, например към преяждане или употреба на алкохол. 

Допълнителен финален съвет: Не превръщайте инвестирането в нещо, което да ви индетифицира. Контролирайте егото. Успехът или провалът в някаква сделка няма да ви направи по-добър или по-лош човек. Одобрението в социалните мрежи е безполезен стремеж. Полезен стремеж е изграждането на богатсво на принципите на разумната пестеливост и премерения риск в инвестициите. 

Read More

Няколко съвета как да се справим с мечия пазар

Стремежът към FIRE (финансова независимост и ранно пенсиониране) е процес, не цел. Една от големите слабости на концепцията е, че желаната крайна точка може да се приближава и отдалечава извън способностите на човека да влияе. Така например в мечи пазар (остри и трайни пазарни спадове) стойността на притежаваните финансови и други активи може да се понижи значително и съответно да "премести" крайната цел в числово изражение напред във времето. 

Пазарите също имат своите несъвършенства, които се проявяват и при възходящи, и при низходящи движения. При вторите обаче негативните човешки емоции карат спестителите и инвеститорите, а дори и институциите, зад които също стоят живи хора, да правят грешки. Дори алгоритмите за търговия се създават и настрояват от човеци. Затова е хубаво да познаваме себе си и да имаме висока степен на самоконтрол, когато извършваме инвестиционни операции. 

В момента почти всички портфолиа и класове активи "губят пари" чрез преоценките надолу. Какви обаче са най-добрите стратегии, които са показали добри резултати в минали мечи пазари?

Съкратеният списък изглежда така:

• Дръжте страха изкъсо
• Усреднявайте
• Стойте си върху ръцете
• Диверсифицирайте с дефанзивни класове активи
• Не инвестирайте повече, отколкото можете да си позволите
• Оглеждайте се за стойност

Дръжте страха изкъсо
Акциите летят надолу, златото не предлага защита и доходност, облигациите изглеждат зле. в същото време икономическите данни подсказват задаваща се рецесия и очаквано покачване на безработицата. Може би се задават и зрелищни фалити?

И какво от това? Ако четете този текст, вероятност да сте били родени през 2008 г. е огромна. През 2008 г. по новини съобщава за края на финансовия свят, а тогавашната криза беше етикетирана като Голямата Рецесия. Факт е, че много хора загубиха работата си или бизнеса си, но икономиката се възстанови до изходни позиции след половин деката, а в следващите години продължи с възходящото си движение. Новините за смъртта на глобалната финансова система се оказаха силно преувеличени. 

Не се поддавайте на страха и сега. Трупането на богатство няма как да бъде разходка по безпрепятствен път. Финансовият успех изисква и силна психика в моменти, когато положителните прогнози и очаквания не се реализират. 

Усреднявайте
Усредняването или dollar cost averaging (DCA) е добра дългосрочна стратегия за увеличаване на позиции, които са купувани на по-високи цени. Ако има изгледи, че бизнесът е витален и ще прави печалби и за вбъдеще, вместо да продавате, то би трябвало да купувате. 

Дивидентно инвестиране, усредняване и Мартингейл, 08 октомври 2020 г. 





Стойте си върху ръцете
Да не се прави нищо е добра стратегия в много случаи както в живота, така и в инвестирането. Защо трябва да се правят извънредни (излишни) движения, които не пасват на индивидуалната стратегия? Няма особена логика например да се продават акции на загуба (или с унищожена капиталова печалба) без да е достигнат разумен таргет точно в разгара на мечи пазар. Единствената причина може да бъде опита да бъде хванато дъно, но това е занимание, което не се препоръчва за дългосрочни инвеститори. 


Диверсифицирайте с дефанзивни акции и други класове активи
Има индустрии, които се справят добре, т.е. остават печеливши, дори и по време на икономически кризи. Фармацията е една от тях. Компаниите от хранително-вкусовата промишленост и потребителските стоки от първа необходимост също могат да бъдат причислени към дефанзивните. Подобни са доставчиците на комунални услуги. 

Подборът на компания от дефанзивен сектор обаче не освобождава от задължението нейният бизнес да бъде щателно проучен. 

Да се включи нов клас актив в спестовно инвестиционно портфолио не е лесна работа, но може да се разгледа като възможност. Флуктуациите при недвижимите имоти обикновено е по-малка, но големите спадове се преодоляват за повече време. Рано или късно облигациите (корпоративни или държавни) отново ще бъдат првлекателен клас. А в даден момент в зависимост още колко централните банки ще вдигат лихвите, може да се окаже, че дори и депозитите могат да бъдат включен в инвестиционния микс, така че свободният кеш да се олихвява. Последното обаче трябва да се осмисли и през призмата на инфлацията. 


Не инвестирайте повече, отколкото можете да си позволите
Това е ключово правило и в бичи пазари, когато всичко лети нагоре, а еуфорията е неудържима.
Усредняването и диверсификацията са важни, но те не трябва да се случват със заемни средства или средства, които човек да не е готов да "затвори" за дълго време. Да имаш инвестиции на кредит (ливъридж) по време на низходящ пазар е много лоша идея. 


Оглеждайте се за стойност
Разпродажбите са възможност за попълване на портфолиото с подценени активи. Дивидентната доходност на акциите се увеличава със спадовете на цените на дял. Така инвестираните днес пари ще носят по-висока доходност в бъдеще, а ефектът на натрупване ще се ускори. 

Има подценени недивидентни акции, коио също заслужават внимание. Те са по-непопулярни сред хората, стремящи се към FIRE, но покупката им е въпрос на стратегия. Инвестиционните "бижута на промоция" могат да бъдат навсякъде, затова не спирайте да се информирате и да бъдете любознателни. 

* * *

Горните съвети не са извадени от учебник, защото дори най-скъпите и ценени учебници не дават една единствено правилна формула за успех. Пътят към постигането на каквато и да била по-висока цел често е трънлив. Пазарните спадове са типично препятствие, през което са преминали и преминават и най-богатите хора на планетата. Горният списък включва почти всичко, което същите правят в такива моменти като сегашния. 


Още от блога:
Да се пипа ли резервния кеш при пазарни сривове, 11 март 2022 г.
Хоризонт на инвестиране (спекула, трейдинг и дългосрочно инвестиране), 24 януари 2022 г.
3 случая, в които инвестирането с голяма сума бие усредняването, 2 декември 2020 г.

Read More

Моментна картина на спестяванията в България

Преди да говорим за финансова независимост, трябва да поговорим за финансова стабилност. Втората е фундамент, върху който се градят богатството и просперитета. За постигането ѝ е необходимо неравенството между приходи и разходи да бъде в полза на приходите.

Нормата на спестяване представлява процентната разлика между приходите и разходите. Излишъкът, ако има такъв, или се инвестира, или се съхранява в банка. Затова и динамиката на спестяванията може да даде известна индикация за това как се справят българите с личните си бюджети. 

Статистиката на БНБ за кредитите и депозитите се публикува на тримесечна база и последните предоставени данни касаят второто тримесечие на 2022, което обхваща месеците април, май и юни. 

Тенденциите показват, че домакинствата с по-скромни депозити теглят парите си през второто тримесечие. На езика на финансовата независимост това означва, че тези домакинства прибягват до парите за "черни дни". Като се има предвид наситения пазар на труда в България, обоснованото предположение е, че депозитите отиват за покриване на текущи разходи, които са нараснали заради високата инфлация през тази година. 

фиг. 1. Аналитична извадка от данните на БНБ за депозитите с фокус върху домакинсктвата и нетърговските организации, обслужващи домакинствата (НТООД). 

"В сектора на домакинствата се запази тенденцията към забавяне на растежа на депозитите. Силно отрицателните реални лихвени проценти по депозитите и все още прилаганите от банките такси за поддържане на парични наличности над определен размер вероятно продължават да стимулират домакинствата да заместват депозитите с алтернативни възможности за инвестиране или съхранение на стойност на своите спестявания", пише БНБ в своя икономиески преглед 2/2022.

фиг. 2. Норма на спестяване (лява скала), източник: БНБ, НСИ. 

Към момента според статистиката на централната банка нормата на спестяване на българските домакинства е около 11%. Най-високата норма е регистрирана около ковид локдауните, когато този процент е бил в порядъка на 1/5 от разполагаемия доход.  Това беше силен период за хората, които спестяват и инвестират целенасочено. 

Много е интересен въпросът дали е възможно тези, които теглят депозитите си, вместо да го правят, да намалят потреблението си. Наличните данни не биха били достатъчни за анализ на този въпрос, но на този етап потребителското търсене в България (а и по света) не изглежда да търпи съществени изменения спрямо експлозията веднага след вдигането на локдауните. За това свидетелства и продължаващият ръст на инфлацията, подклаждана не само от лимитираното предлагане, но и от чудовищното търсене. 

В заключение можем да обобщим, че у нас и нормата на спестяване, и самите спестявания в номинално изражение спадат най-вече заради инфлацията. Това означава, че известна част от населението не може да побере или коригира потреблението си в рамките на разполагаемите месечни доходи. Причините за това явление е въпрос на лична оценка, тъй като еднозначен отговор няма. Или голяма част от гражданите са финансово неграмотни и не се справят с личното си бюджетиране, или доходите в страната са твърде ниски. А може би двата фактора влияят върху средата едновременно. 

Read More