Интересен пост беше публикуван тези дни в един друг блог за финансова грамотност, спестовен живот и ранно пенсиониране.
"What if Everyone Became Frugal?" на Mr. Money Mustache е любопитен индивидуален поглед върху хипотезата за облика на света и икономиката, ако изведнъж цялото население на планетата стане финансово грамотно и започне да спестява интензивно от доходите си.
"Може би по-малкото харчове и повечето инвестиции работят за някои, но ако всеки го прави, нашето общество ще колабира. Икономиката се крепи на потребителите - без тях всички са загубени", цитира авторът един от коментарите в своя сайт.
Без да се позовава на конкретни книги и публикации, Mr. Money Mustache излага своята теза, че двигателят на растежа са спестителите и инвеститорите, а не потребителите. Според теорията инвестициите в технологии и повишена продуктивност е това, което тегли икономиката напред.
За пример се дава древен рибар, който с копие е можел да улавя по пет риби на ден. Ако изяжда и петте, той няма норма на спестяване и не може да инвестира. Ако изяжда по четири обаче, той може да използва тялото на спестената, за да открие технологията на кукичката или да я замени за мрежа от този, който прави мрежи. Това е отложено потребление, конвертирано в инвестиция в бъдеща производителност.
Според мен това е доста опростен пример, който не може да служи за сериозен икономически анализ, макар и в илюстрацията да има известен резон. Аз лично не съм съгласен с автора, а и други икономисти също не са.
Съществува т.нар. "парадокс на спестовността" (Paradox of thrift), популяризиран от Кейнсианската школа, според който увеличената норма на спестяване води до срив в целокупното търсене, а то от своя страна - до спад в производството. Разбира се, Кейнс е широко критикуван и отхвърлян от други школи, в чиито възгледи също има научна обосновка. Всъщност опората на цитирания блогър е Австрийската школа и Фридрих Хайек, според които спестените средства се превръщат в производителен капитал. В такъв случай имаме налицие по-малко приходи за бизнеса, но цялостната икономическа активност се повишава.
Авторът обръща внимание и на интересен последващ въпрос, произтичащ от австрийската теория. "Ако сме високопродуктивни, но от друга страна купуваме малко, какво ще правим с цялата тази продукция"?
Неговите отговори са два:
а) Ще изнасяме много повече, отколкото ще внасяме,
б) Ще работим по-малко и ще имаме по-късни работни дни и седмици.
Всеки сам може да прецени доколко подобна хипотеза е реалистична. Отново мое лично мнение е, че първата точка предполага не всички да живеят спестовно, което променя входните обстоятелства в анализа. Втората точка пък предлага субоптимална стретегия за бизнесите, която никоя икономическа школа не проповядва. За бизнеса би било по-изгодно да намали цените на продукцията си, за да привлече повече клиенти, които да абсорбират максималната възможна продукция за единица време, а не да "разбива на части" и редуцира невъзобновяем ресурс, какъвто е времето.
Настрана от чисто икономическия анализ, важно е да се отбележи, че по-малко потребление в следствие на това, че всички живеят спестовно, може да има благотворен ефект върху множество макро и микросистеми, които ни заобикалят. Най-очевидният пример е околната среда, която без съмнение ще се повлияе благотворно от редуцираната консумация.
Споделете в коментар, ако имате специфично виждане по този въпрос. Да бъде ли популяризирана спестовността или да я пазим в "тайна"?
0 коментара:
Публикуване на коментар