Блог за финансова грамотност, инвестиции и лични финанси

вторник, 30 юни 2020 г.

Инвестиционен портфейл (Юни 2020)

Юни беше по-рутинен месец за инвестиционното портфолио от гледна точка на волатилността.

Ръстовете в САЩ бяха потиснати от липсата на трайно решение на ковид кризата и протестите и грабежте около убийството на Джордж Флойд в Минеаполис. Капиталовите пазари в Европа понаваксаха изоставането спрямо тези отвъд Океана, но БФБ, както обикновено, имаше малка (или никаква) корелация. P2P индустрията не срещна нови насрещни ветрове, но и старите проблеми още не се решени. 

В следващите редове ще разгледам различните пазари и инструменти, в които инвестирам през призмата на случващото се през юни.



източник: Profinanceblog.com


* * * БФБ * * *
Българската фондова борса продължава да затъва в блатото на отсъстващата ликвидност, политическата несигурност, липсаата на какъвто и да било външен интерес и липсата на връзка с реалната икономическа картина в България и по света.

Едно от значимите събития, свързани с компании от моя портфейл, е записването на правата на "Първа Инвестиционна Банка" от Българска Банка за Развитие, което е политически ход за подкрепа намерението страната да влезе във валутния механизъм ERM II, известен и като чакалнята на еврото. Въпреки емисионната цена на увеличението от 5 лв., борсовата цена продължава да се движи в рейнджа около 2,62 лв. с малки и кратковременни върхове. 

Мажоритарните собственици на "Монбат"  - Атанас и Пламен Бобокови, продължават да имат проблеми с правосъдието, въпреки че обвиненията срещу тях изглеждат съшити с бели конци. Повече по темата имаше в блога в началото на месеца ("Кризата "Монбат"", 3 юни, 2020).

За да не се разширява прекалено постът за портфейла, ще разгледам динамиката на БФБ в някй от идните дни. В моя портфейл българските акции носят -1% за месеца до -7.26% възвръщаемост от създаването му. 

Няма входящи парични потоци от инвестициите на БФБ през юни. 




* * * P2P * * *
16.35% e въвръщаемостта върху вложените средства за 11 месеца, като процентът, както винаги подчертавам, е леко завишен заради процеса на дивестиране, който продължава да тече. През юни преместих около 8% от средствата в Минтос в баланса на американските акции. 

Тенденциите на успокояване на P2P индустрията на фона на все още нестабилното функциониране на тържищата се запазват. Продължавам да имам големи "висящи плащания" (pending payments) и често кредитите достигат до гаранцията за обратно изкупуване, която се активира при просрочие от 60+ дни. 

Времената за оригинаторите са много трудни, каквито са и за краудлендинг платформите. 

В контекста на доходността, Минтос допринесе с 14.73% от цялостната контрибуция към портфолиото.





* * * Амеркански акции * * *
Средствата в този стълб бяха увеличени през юни чрез моя депозит и чрез прехвърлените средства от Минтос. Засега този подход не носи ползи, защото доходността на портфолиото (-1.54%) е солидно под резултатите на P2P инвестициите. AT&T и Exxon Mobil още са далеч от предкризисно възстановяване и тежат много на резлтатите, докато Microsoft, CISCO са на зелена територа, а Johnson & Johnson се движи в рейндж срещу моята средна цена на придобиване. През месеца купувах MSFT на средна цена от $182.33, а CSCO  - на $44.98. Получих рекордни дивиденти, които формираха 2.36% от цялостната контрибуция към портфейла за юни. 



* * * Заключителен коментар * * *
Юни месец не беше особено емоционален период на пазарите. Активите ми се оценяваха в рейндж, без особена волатилност.  

Разширяването на портфолиото стана на базата на 82,91% мой депозит и 17.09% пасивни доходи (доходност от инвестициите). Not great, not terrible е точната дефиниция на случилото се през месеца. Моята компонента представлява 11.75% от месечното ми трудово възнагражение. 

Пътят към FIRE продължава с дисциплина, последователност и целеустременост. Успех и на всички вие, които стигнахте дотук в това ревю. 

Share:

четвъртък, 11 юни 2020 г.

IPO и SPO пазар в България

Повод за насотоящата публикация са първичното публично предлагане на Телелинк Бизнес Сървисис (IPO) и вторичното набиране на капитал (SPO) от страна на Първа Инвестиционна Банка. Обект на интерес на българската инвестиционна общност е и борсовият дебют на Илевън Кепитъл. Припомням, че следващите редове изразяват личното ми мнение и не са препоръка за покупко-продажба на ценни книжа.



Телелинк Бизнес Сървисис
Технологичната компания стъпва на българската борса с IPO, в което се предлагат съществуващи книжа на сегашните акционери. Фактът, че не се набира нов капитал не е задължително негативен, защото фазата на развитие на дружеството не го изисква. В такъв случай обаче остава въпросът защо собствениците излизат от инвестицията си. Няма да се спирам в детайл на причините, които Любомир Минчев (основният продаващ държател) и неговите партньори представят на обществеността. Освен че "кешират" собствеността си, те най-вероятно имат собствени инвестиционни планове, така че средствата, които те ще получат срещу акциите си, всъщност ще се озоват не в компанията, а в други проекти.

Горният факт е слабостта на това предлагане, но то има и някои силни страни. Например положителен е ангажиментът на Минчев да не продава свои акции под емисионна стойност до края на 2021 г. За останалите продавачи мораториумът е до края на 2020 г.

Последният отчет на Телелинк БС е "напудрен" (както се казва на отчет, показващ дадено дружество в твърде добра светлина). На 30 юни предстои общо събрание, на което евентуално да бъде гласувана програма за обратно изкупуване на до 3% от търгуваните акции (375,000 броя) в диапазона от 7.60 лв. до 11.00 лв. Това е вече същинска добра новина и собствениците следва да се приветстват. Евентуалната положителна разлика, която участниците в IPO-то ще получат при последваща продажба, са същинските пари, които "влизат на БФБ". 

Заявката за 4%-на дивидентна доходност догодина на базата на цената на предлагането също е позитивен сигнал. 

На фона на глада за листвания, предлагането на Телелинк БС се посрещна с интерес и от компанията обявиха, че до края на работния ден (11.06.2020) всички поръчки купува ще бъдат удовлетворени. Това е точно обратното действие на здравата пазарна логика. Много по-правилно от гледна точка на купилите до момента е предлагането да се ограничи, за да може търсенето в следващите дни и месеци да задвижи цената на акцията. При настоящото положение цялото търсене се удовлетворява сега, което ще остави емисията без търсене по-късно. Тук трябва да се има предвид, че предстои още един транш на предлагане през септември, така че очевидно акции ще има за всички желаещи на емисионна цена.



фиг. 1 Динамика на търсенето на акции на Телелинк БС



Първа Инвестиционна Банка
Вторичното предлагане на ПИБ се случва изцяло на политическата сцена. Нито един от настоящите акционери не упражни правата си при текущото увеличение на капитала при цена от 5.00 лв. за акция при пазарна цена от около 2.60 лв. Така се стигна до аукцион на 10.06.2020 г., на който всички 110 милиона права бяха откупени, 108 милиона от които попаднаха у един купувач. 

В последствие министърът на икономиката обяви, че държавата участва в увеличението, тоест е участвала в аукциона. Изтъкнатата причина е стремежът капиталовата дупка в банката да бъде запълнена, за да се покрият всички изисквания и препоръки за влизане във валутния механизъм ERM II, известен като чакалнята на еврото. 

Първоначалната реакция на пазара след откупуването на правата беше бурна и цената акциите скочи с 6-7%, след което се върна в текущото си равновесно положение. Коментарите в инвестиционните среди бяха негативни и в духа на неодобрението с държавни пари да се субсидират частни субекти. Разбира се, че в критичните гласове има доста резон, но те не отчитат друг факт, а той е че държавата най-накрая с еднократен акт подкрепя българския капиталов пазар.

Докато в САЩ Федералният резерв работи при режим "неограничени количествени облекчения", в България БНБ няма правомощията да осигури ликвидност на пазара на ценни книжа, а същото се отнася до голяма степен и за останлите институции. Затова и пазарът зад Океана гони нови върхове, защото Фед изкупува неограничен обем облигации, средтсвата от които се връщат веднага на борсата за закупуването на подценени акции. Подобен ефект у нас няма, затова и SOFIX крее дълбоко под предкризисните си нива. 

Известно е отношението на държавата към капиталовия пазар в България. Еднократният акт с ПИБ потенциално може да доведе до дисперсия на позитивния ефект от акцията на банката към другите кътчета на борсата, което от своя страна да задвижи колелото на ръста. Това обаче към днешна дата остава само благопожелание и наджежда за развитие по позитивен сценарий.




Илевън кепитъл
Последното интересно предлагане, което ще разгледам, е това на Илевън Кепитъл. Отново ще направя референция със САЩ, където също има голям глад за нови емисии и всяко IPO се презаписва в пъти. Там търсенето надвишава с много предлагането, защото кешът пари. Това от своя страна води да експлозия на цената след първоначалната фаза на предлагане. Имаме пресни примери от последните дни и месеци, в които свежо листнати дружества постигат умопомрачаващи капитализации. Разбира се, това е явление е донякъде балон, Понци ефект, но поне създава възможности за печалби както за трейдърите - спекуланти, така и за дългосрочните инвеститори, които ако са имали късмет, са седнали във вярната ракета. 

Не така стои картината на българския IPO пазар. При букбилдинг аукцион от 7-8 лв. през март, към момента купува/продава цената е в диапазона 6.10 лв. - 6.40 лв за акция. и търсенето и предлагането са нищожни, на практика няма вторична търговия към момента. 

Дори и бизнес моделът на Илевън Кепитъл да е чудесен, то той ще трябва да се отрази в отчетите преди да видим търсене за съществуващите акции. Дълбочина на пазара пък може да се осигури само, ако се привлече ритейла, което на този етап аз не виждам как ще стане, ако бордът не предложи нещо интересно, а именно дивидент или обратно изкупуване. 

Share:

сряда, 3 юни 2020 г.

Кризата "Монбат"

Един традиционен син чип на БФБ, какъвто е Монбат АД, е в беда. 

Мажоритарните собственици - братята Атанас и Пламен Бобокови, са замесени в разследване на българската прокуратура за фиктивен износ на боклук в чужбина. 

Ситуацията е многопластова, но и знакова за българския капиталов пазар. 

От една страна родната прокуратура има ниско ниво на обществено доверие. Скандалът с Бобокови дори тече на втори план заради продължаващата сага около бинзеса на Васил Божков и бизнеспрактиките, които дискредитират българското правителство. Мнението, че съдебната система не е независима и се използва като "бухалка", е широко разпространено. В този контекст битуват спекулации, че някой е "хвърлил око" на бизнеса на Бобокови, включващ и русенската рафинерия Приста Ойл. 

Друг фактор за бедата на Монбат като публична компания е ситуацията на БФБ. На българската борса основно лошите новини се калкулират, но за дружеството отдавна не е имало и добри такива. От пика в цената от 11.910 лв. за дял в края на юни 2017 г. пазарната капитализация неизменно спада без задължително този спад да е плод на средата (кризата с корона вируса например). Така оценката на Монбат от преди три години е спаднала от 464,490,000 лв. на само 130,260,000 лв. на базата на цена от 3.340 лв. на акция. Акумулаторният завод вече изглежда много по-лесно "превземаем". 

Важно за ситуацията е и кой е собственик на дружествения капитал. С най-голям дял е Приста Ойл ЕАД, но има и институционални инвеститори като пенсионните фондове на "Алианц" и "Доверие". С миноритарни дялове са и няколко колективни инвестиционни схеми, в това число и борсовотъргувания фонд на Експат, следящ индекса SOFIX. Движението на цената неминуемо тежи на доходността на изброените инвеститори, а загубите на пенсионните фондове са загуба на практика за всички, които се осигуряват в съответния пул. 

Иначе Монбат е компания, която редовно разпределя дивидент (линк) и е част от индекса на БФБ CGIX, следящ компаниите с добро корпоративно управление. Директорът Връзки с инвеститорите Даниела Пеева има редица награди за дейността си. Компанията  участваше в роудшоуто на Експат в Лондон преди листването на ЕТФ-а на Лондонската борса. Наскоро попадна и сред четирите български компании включени в проект на ЕБВР за насърчаване инвестициите в Източна и Централна Европа. Другите компании в т.нар. инвестиционен хъб са Софарма, Сирма и Градус, но нито една от тях няма публикуван анализ към датата на писането на този пост.




В много неподходящ момент (22.05.2020) обаче излезе анализ в Simply Wall Street. Интересно е да се види как светът гледа на България и в частност на родните компании. Реномираният сайт прави задълбочен финансов анализ, но логично, няма как да калкулира политическия фактор в оценките си. Затова и наличното за Монбат не крещи "BUY". 

Няма как да се калкулират и лошите практики на българските публични дружества. Скандалът с комплекс "Левента" (Русе), който миноритарните акционери възприемат като ощетяване, тегне върху публичния имидж на мажоритарите - братя Бобокови, и на компанията като цяло. 

Що се отнася до цената на акцията и продължаващия срив, фундаменталните изгледи не са благоприятни. Монбат е едно от дружествата на БФБ, които се възползваха от допуснатото отлагане на публикуването на консолидираните годишни финансови отчети. Крайният срок е 30 юни, затова и пазарът (или поне широката публика) още няма информация дали ще бъде разпределян дивидент от печалбата за 2019 г. и в какъв размер ще бъден предложен за гласуване на годишното общо събрание. 

Забавянето на консолидирания отчет, както и призивът търговията с акциите да бъде прекратена в разгара на спадовете около Ковид-кризата, не дадоха добър сигнал на пазара. Книжата на Монбат бяха едни от най-пострадалите при разпродажбите. Местните институционални инвеститори обърнаха гръб на компанията и оставиха капитализацията да се срине, а оттам и оценката на активите им. 

"Слага се кpъcт на един завод във Вpаца, който е върхът в акумулаторното производство. Слага се кръст и на всякакво международно финансиране. Кой сега ще финансира - едният бpат в затвора, другият срещу 1 млн. лева пуснат на свобода. Нищо добро не чака 1300 работници в Монбат", заяви наскоро в спецсъда Атанас Бобоков. 

Същият сдаде поста изпълнителен директор в публичното дружество на 03.06.2020.

В края на работния ден се разпространи и изявление от компанията, от което става ясно, че бордът на директорите е приел оставката на досегашният изпълнителен директор, а за такъв на негово място е назначен Димитър Костадинов. В същото време е даден мандат на немска правна кантора да извърши независим одит на върпосте, свързани с екологичния аспект на дейността на компанията.

"Ръководството на дружеството уведомява инвеститорите и всички заинтересовани лица, че дейността на Групата Монбат е активна напълно във всички производствени предприятия в страната и чужбина и че поръчките са достигнали напълно нивата допреди Covid-19 кризата", се казва още в извънредното обръшение.



Знаковата ситуация с Монбат е поредният тест пред българските институции в широк смисъл. Ще докаже ли прокуратурата някаква вина на Пламен и Атанас Бобокови? Ако не докаже, как и от кого ще бъде поета отговорност за пазарната манипулация? Има ли план за заграбването на бизнеса на двамата братя?

Ако пък се докаже вина, има ли връзка Монбат като компания и ако да, как точно престъпната дейност е била скривана от ключови чуждестранни и местни инвеститори? 

Каквото и да е развитието на съдебните процедури, ще успее ли Монбат да продължи дейност и да запази пазарите и продажбите си? Може ли българско индустриално дружество в аутомотив сектора да бъде представено на БФБ и да се развива на базата на инвеститорски капитал, да бъде ликвидно и привлекателно и за чужди вложители? Въпроси, чиито отговори лежат в бъдещето...
Share:

В блога

Политика и икономика във ФБ

Избрано

Плюсове и минуси от въвеждането на еврото в България

Не е изключено вече да сте срешали този текст в моята Фейсбук странца за политически дебати или през линка от Туитър. Писан е на 29 октомвр...

По жицата

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *