Блог за финансова грамотност, инвестиции и лични финанси

четвъртък, 30 януари 2020 г.

Анализ на Софарма (или защо увеличих позицията си)

В обзора на портфейла за януари загатнах, че увеличавам експозицията си на БФБ. В тази статия ще се опитам да маркирам логиката зад решението да избера точно Софарма АД.

Важно е да отбележа, че покупката/входът е на 29 януари при цена от 3.45 лв., тоест в момента, в който четете това, пазарната цена и данните може да са неактуални, но по-важното е, че още не е публикуван отчета за четвъртото тримесечие. С тази сделка среднопретеглената покупна цена на акция в портфейла ми става 4.065 лв.

Също така не в края, а в началото на статията искам да подчертая, че долните редове не са препоръка за търговия с ценни книжа и отразяват само и единствено личното ми мнение. 



Източник: Софарма АД


Фундаментът пред Софарма изглежда солиден, като рисковете за дружеството към днешна дата изглеждат далечни. В докалада за дейността за третото тримесечие на  2020 г. беше оповестено получаването на 33 нови разрешителни за продажба на фармацевтична продукция на няколко чужди пазари: Таджикистан – 7 разрешителни, Сърбия – 6,  Армения – 5, Казахстан – 4, Виетнам – 3, Украйна – 2 и Русия, Албания, Обединеното Кралство, Монголия, Грузия и Азербайджан с по 1. Няма причина да се очаква спад в продажбите на компанията, имайки предвид и благоприятната макроикномическа среда в съответните пазари, включително и България.

Друг фундаментален повод за оптимизъм се открива в баланса на компанията. Става дума за дългосрочните вземания от свързани предприятия, които за първите девет месеца на 2019 г. скачат с 304% спрямо техния размер за същия период на 2018 г. Както е известно, свързаното дружество Доверие Обединен Холдинг закупи молдовска банка през миналата година, което би следвало постепенно да започне да се отразява и в отчетите на Софарма един път като финансови приходи (краткосрочно – лихвите по заема към ДОХ) и втори път като ефект, отразен в консолидирания отчет по линията на асоциираните дружества (дългосрочно – дивиденти или продажба на дялове).


Източник: Доклад за дейността Q3 2019


Що се отнася до другите финансови показатели, печалбата на акция за 9-месечието до края на септември е 0.25 лв. (33.778 млн. лв. отчетени до края на Q3 2019). Печалбата расте с 21% спрямо същия период на 2018 г.

Софарма изплати през януари дивидент от 0.05 лв. на акция, гласуван на базата на печалбата за първото полугодие на 2019 г. Да се спекулира около размера на "летния" дивидент не би било коректно, защото дружеството може отново да изненада инвеститорите с някое ново придобиване или заем към свързано лице или просто да реши да задържи печалбата си. От друга страна бордът спокойно може да гласува дивидент в рамките на буфера, натрупан през миналата година. Ако екстраполираме и изгладим сезонно резултата под линия, то можем да очакваме поне нови около 0.08 лв. печалба на акция за последното тримесечие.

Цената на един дял на Софарма АД към момента на писането на този постинг е 3.450 лв. При 0.33 лв. печалба на акция това ще прави коефициент P/E от 10.45 – една много консервативна оценка за фармацевтична компания, в която приемам, че е калкулиран целия негатив, свързан със състоянието на самото БФБ (ниска ликвидност, малко участници). P/E коефициентът на AbbVie на Ню Йоркската фондова борса например възлиза на умопомрачаващите 38.25. GlaxoSmithKlein PLC пък се търгува в Лондон при съотношение цена/печалба от 19.61. Това прави българският производител на фармацевтични продукти фундаментално подценен спрямо своите по-големи международни братя.

Имайки предвид горните редове, реших да изпреваря последния отчет за 2019 г., което е чиста проба бичи залог. Техническият анализ на БФБ е невъзможен, но поглед към графиката показва прилично февруарски представяне на акциите на Софарма през последните години. Последното няма как да бъде рационален аргумент за търговия с книжата на компанията, но не е и напълно пренебрегнато.



Февруарското представяне на Софарма през последните 3 години
Източник на графиката: Елана Трейдинг



А вие какво мислите, разумно ли е да се увеличава експозицията на БФБ в момента? Бъркам ли някъде в анализа за Софарма?
Share:

сряда, 29 януари 2020 г.

Инвестиционен портфейл (Януари 2020)

Дойде и обичайната дата, на която засичам представянето на цялостния ми инвестиционен портфейл. Първият месец на 2020 г. мога да го определя като много силен заради по-големия от обичайното паричен поток, дължащ се на дивидентите от Софарма АД и на кеш-бек кампанията на Минтос.

* * * P2P * * *
Инвестицията в Минтос преживя най-силния си месец на фона на трусовете в P2P индустрията. Платформата изплати бонусите, свързани с кредитите на Finko и Sun Finance и това перо състави около 1/4 от месечната доходност. С идеята да хвана кешбека увеличих на два пъти позицията си през декември, което временно наруши желания баланс между класовете активи в цялостния портфейл, затова в края на януари заявих теглене, средставата от които разделих между пула с американски акции и БФБ. За решението ми да увелича експозицията си към български ценни книжа ще пиша в специална статия скоро, както и по-надолу в тази.

Как са ключовите показатели? Най-важният - възвръщаемост на инвестицията, се изстреля до 4.12% за шест пълни месеца. Голямото отклонение спрямо декември се дължи както на доброто представяне, така и на осчетоводеното теглене, което намалява базата за изчисление. Делът на просрочените кредити остава на ниво от около 25%, пренебрежима е и промяната при средния лихвен процент на заемите в портфейла. Вътрешната норма на възвръщаемост също беше "полирана" до 10.13% поради гореспоменатите причини.

През месеца бяха изчистени с гаранция за обратно изкупуване три кредита от Monego, Косово. Остават 13 кредита от този оригинатор.

По отношение на дела на доходите от Минтос към размера на паричната вноска от спестявания, процентът за този месец е 21.44%. Важно е да се отбележи, че вноската е наполовина по-малка от обичайното първо, защото за декември бях инвестирал двойно и второ, защото заделям провизия за данъчния сезон. Но и 10-12% също би било ОК - парите отново работят прилично за мен.



Фиг. 1 Ключови показатели за половин година в Минтос


* * * Чужди пазари * * *

Портфейлът с акции на американския пазар донесе 0.33% от целия входящ паричен поток във всички стълбове на инвестиционния портфейл, след като дивидентите от CISCO бяха кредитирани по сметката. До написването на този обзор месечното ребалансиране още не е осъществено, което означава, че задържам неработещ кеш. Причина за забавянето е динамиката на пазарите отвъд Океана във връзка с коронавируса, както и наблюдение над работата на Револют. В последните дни забелязах драстични разминавания от по 50-60 цента на дял в цените на притежаваните от мен акции спрямо спот цените на Нюйоркската борса и искам да установя при какви условия се появяват те.

Настроението ми е да увелича обемите в трите избрани компании. Търговията през Револют има някой неудобства, като например това, че няма финансови данни и графики. Следенето на американския пазар е изключтелно трудно с оглед на неговия мащаб. Това е работа за цели отдели, а не за сам човек, който работи на пълен работен ден като мен.

Спазвам веруюто си да пазя нещата прости (keeping things simple), но това не пречи да следя и да се уча от колегите в новата българска Фейсбук група за дивидентни инвеститори.

* * * БФБ * * *
Шестмесечният дивидент на Софарма АД донесе 4.06% от общия паричен поток за месеца. Януари донесе първия български инструмент репликиращ късите продажби - EXPAT Short SOFIX ETF, който вече се търгува на БФБ.

По модела на американския портфейл, или по-скоро обратното, засега запазвам семплостта и на българското портфолио. Със свободния кеш ще увелича една от шестте притежавани позиции и това е Софарма. В статия в следващите дни ще обясня защо ще предпочета "Фармата" пред останалите (Елана Агрокредит, Химимпорт, Градус, БРЕФ и Монбат). Сделката я планирам да стане пред 31 януари, тоест преди оповестяването на отчета за Q4-2019.


* * * Спестяване и резултат * * *
Януари е труден за впечатляващи резултати по отношение на спестяванията. За този месец заделих половин фиксиран дял от трудовите си доходи, но с извънредния декемврийски на практика съм на дял и половина. Радвам се, когато делът на спестяванията в месечния паричен поток намалява, защото това означава, че другите стълбове в портфейла работят добре и според очаквания. Изпращам още един силен месец по пътя към финансовата независимост.


Бележки:
* Горните редове не са препоръка за покупко-продажба на ценни книжа на който и да било пазар. Не съм лицензиран финансов съветник и настоящата публикация има само информативен характер.

* Ако все още нямате регистрация в P2P платформата Минтос, можете да влезете в нея с летящ старт с БОНУС според общите условия. Както стана ясно от редовете по-горе, ловът на бонуси (bonus hunting) не е за пренебрегване в преследването на доходност. Ако още не сте го направили, разгледайте и контролния модел за инвестиция в Минтос, с който управлявам портфейла си.

Share:

петък, 24 януари 2020 г.

P2P трусове - какво се случва в сектора

Няколко негативни събития белязаха януари в сектора на P2P инвестициите и краудлендинга. Естонската платформа Envestio (Енвестио) изчезна внезапно от пазара, като повлече след себе си около 15 милиона евро набрани средства на около 15 хиляди души.


Снимка: explorep2p.com


Error 404 – Web Site not found

Това е най-големият риск при P2P инвестирането, а не дефоутът по един кредит или ликвидацията на един оригинатор. Изглежда голяма част от участниците на този пазар не разбират този факт и свръх диверсифицират в неустойчиви (и дори абсурдни) платформи. Енвестио например краудфъндваше проекти от крипто-мини и консервни фабрики и дори седалището ѝ – Естония (и Европейския съюз) не се оказа гарант за инвеститорите.
Всъщност, сривът на гореспоменатата платформа бе следствие на проблемите на Kuetzal. Блокиране на банкова сметка на P2P посредникът доведе до забавяне на тегленията, което пък от своя страна доведе до масов банк рън – заявки за ликвидиране на инвестиции и прибиране на средства от страна на инвеститорите. Проблемите с Kuetzal са още от края на 2019, когато изпълнителният директор Максимс Реутовс не успя да обясни на публиката на какво се дължи запорирането на сметките, защо офисът в Рига, Латвия, е затворен и кой всъщност притежава бизнеса.

Ефектът на доминото

достигна и до други невдъхващи доверие платформи като Monthera и Wisefunds, които предлагат изключтелно високи лихви върху предлаганите кредити/проекти.
Важно е да се отбележи, че по-малките платформи трудно могат да издържат на масирани тегления. Паниката покрай внезапното затваряне на Monego и Iute в Косово и Албания, а преди това и около проблемите с Метрокредит в Русия не дестабилизираха сериозно Минтос. Всичко казано дотук налива вода в мелницата на виждането, че диверсификацията в твърде много платформи е контрапродуктивна. Когато човек погледне към възвръщаемостта на дадена инвестиция и имайки базовите математически познания за това как работят процентите, разбира, че загубите се компенсират много трудно. Загуба от 10% от стойността на даден актив изисква 11% ръст, за да се върне той на първоначалната си стойност. С нарастването на загубата нараства и необходимият компенсаторен ръст. За загуба от 25% е нужна 33% възвръщаемост, за да се достигне до първоначалната инвестиция.

Обратно на P2P тематика

Диверсификацията между кредитите вътре в една (или две) работещи платформи е предостатъчна за да не бъдат „поставяни всички яйца в една кошница“. Загубата на един малък кредит е много по- поносима от изчезването на цяла една инестиция. Обратното, дори една от осем платформи да заличи сайта си от облака на Microsoft Azure (каквото се случи с Envestio), инстантната загуба би възлязла на над 12,5%, ако вземем презумпцията, че в различните платформи са инвестирани равни дялове от цялостния портфейл.

Въпреки че не са за подценяване, локалните трусове, затруднените оригинатори и проекти и дори по-мащабните банк рънове не са най-големите заплахи пред P2P портфолиото. Най-сериозните два риска са сигурността на личния акаунт и надеждността на платформата.
В духа на напрегната ситуация в индустрията, от Минтос публикуваха блогпост с десет съвета при избор на P2P посредник. Цялата статия може да се прочете ТУК, а аз ще обобщя десетте точки:

  1. Размер на платформата
  2. Проверка на реципиентите на кредитите
  3. Прозрачност
  4. Добра и проследима история
  5. Клиентско обслужване
  6. Гаранции за сигурност (обратно изкупуване, buyback guarantees)
  7. Достъпност
  8. Възможности за диверсификация
  9. Без скрити такси
  10. Проверка на инвеститорите


В статията за контролния модел на инвестиция в Минтос разкривам моята концепция и това, което правя, за да максимизирам резултатите си в една платформа, постигайки същевременно диверсификация при относителна автоматизация на ръчното управление. Интересни и полезни ревюта на български на повечето P2P платформи предоставя сайтът Vivainvest.eu. На английски един от най-информативните сайтове е Explore P2P, P2P-millionaire също е доста интересен и съдържателен.

Междувременно в най-голямата българска Фейсбук група за краудлендинг инвестиции беше споделено интересно изследване на латвиеца Кристапс Морс (статията на английски), в което се демонстрира по колко са загубили авторите на най-популярните блогове в двете рухнали платформи - Kuetzal и Envestio.



Снимка: kristapsmors.substack.com

Най-тежко поразеният блогър е загубил 56.1% от портфолиото си. В светлината на математическата реалност, за да се върне на нула, върху остатъка от 4,495 евро той трябва да реализира доходност от 127.79%. Това парадоксално е пример както за слаба диверсификация, така и за напълно погрешна такава.

The Wealthy Finn пък е свръхдиверсифицирал портфолио от 200,000 евро и е загубил 17,305 евро от двете платформи (изтрил е 8.7% от портфейла си). Възстановяването до първоначалната стойност изисква 9.47% доходност, което във водещите платформи ще отнеме между 9 месеца и година. Още един поучителен пример за рисковете на пазара и цената на загубените пари.
Share:

вторник, 21 януари 2020 г.

FIRE – приходите или разходите са по-важни за финансовата независимост

Приходите или разходите са по-важни за финансовата независимост и ранното пенсиониране? Въпросите, свързани с FIRE концепицята, рядко имат еднозначен отговор.

И двете страни на личния бюджет оказват влияние по пътя към финансовата свобода. В България изглежда, че е по-лесно да се живее икономично спрямо други точки на Европа или Америка, но това не води задължително към висока норма на спестявания. Обратното - трудовите възнаграждения у нас рядко отговарят на това, което същите професионалисти получават "на Запад".

И все пак кой от двата компонента е по-значим по пътя към евентуалното ранно пенсиониране? Следващите редове са лични разсъждения и отразяват текущите ми възгледи и собствения ми опит.

Според мен приходите са по-ключовата част на личния бюджет. Въпреки всички обективни и субективни препятствия, потенциалните доходи нямат горна граница. Да, денят е ограничен в 24 часа и няма как да се работи във всеки един от тях. Да, в модерната икономика капиталът има значително преимущество срещу работната ръка при разпределението на произведените блага. Въпреки това разходите не могат да надвишават приходите, освен ако не се поеме дълг, докато ножицата в обратния случай може да се разтваря до безкрайност.

Свръхикономичният начин на живот освен това е и демотивиращ. Калкулаторите за финансова свобода показват или фантастични очаквания за доходност върху натрупания капитал, или необходимост от работа над 100 години, ако темпът на спестяване не съществен. Възможно ли е обаче да се постигне норма на спестявания, която да пасва на поставените финансови цели? Положителният отговор на този въпрос (според мен) зависи повече от доходите. Ето какво се сещам, че може да се направи в тази връзка:


1. Максимизиране на трудовия доход
Човек продава себе си и уменията си на трудовия пазар, съответно умението за преговори е критично за осигуряването на по-добри условия. То се развивива най-вече с практиката, но има и доста книги по темата. Усвояването на нови умения и знания също е от полза, този аспект изобщо не трябва да се пренебрегва, но ако способностите не се конветират в пари, добавената им стойност отива почти изцяло в полза на работодателя. Къде искате да попадне добавената стойност на вашите знания, опит и трудолюбие – изцяло в баланса на фирмата-работодател или част тях очаквате и във вашите спестовни или инвестиционни сметки?


2. Разумно управление на инвестиционното портфолио
Акции в България, САЩ, Европа; P2P инвестиции в кредити и имоти; земеделска земя, апартаменти, гаражи, офиси, складове; финансови инструменти от типа на договори за разлика и фючърси; борсов отъргувани фондове (ETF); ФОРЕКС; корпоративен и държавен дълг; криптовалути и всякакви видове виртуални монети; физическо злато и произведения на изкуството... Списъкът с възможности за инвестиции става все по-дълъг и все по-дълъг. А това обърква. В колкото повече класове активи държите спестяванията си, толкова по-вероятно е да не разбирате принципите на съответния пазар. Диверсификацията е задължителна за разумния инвеститор, но свръхдивесификацията е по-скоро опасна. От доброто управление на порфолиото зависи компонентата с доходността във FIRE калкулцията. Максимизрайте възвръщаемостта на инвестициите си, за да бъде по-съществен приносът им към периодичното увеличение към месечния пул. И най-важното – не губете пари!

В следващите месеци в личния ми портфолио анализ ще калкулирам и паричния поток, който активите ми генерират. Мисля, че това би била полезна демонстрация на силата и ефекта на натрупването, както и мотивиращо доказателство (или пък съкрушително опровержение в някакъв момент), че FIRE пътят може да бъде извървян в България.

3. Осигуряване на допълнителни доходи
Максимизирането на нормата на спестяване може да се постигне и с този хибриден вариант между трудовите и пасивните доходи. Всяко начинание, което носи положителна финансова разлика, може да бъде от полза за постигането на крайната или някоя от междинните цели. Има десетки различни начини да се добият „странични“ доходи – писане на книга (не в качеството на професионален писател), брандиране на личен автомобил срещу заплащане, маркетингови приходи и участия в проучвания, спортно съдийство или стюардинг, участия във филми и програми като статист и много други... Част от тези занимания изискват време, усилия, а може би и умения, което ги прави съвсем подобни на труда. Разликата обаче е в ангажимента и възможността за опционално участие.


В заключение по основната тема – според мен доходите са по-важни от минимизирането на разходите по пътя към FIRE. Възможностите за осигуряване на доходи са неимоверно повече от потенциала на спестяването и икономичния живот. Разходите следва да се държат под контрол, а приходите да се оптимизират. Това изглежда като верния и здравословен начин да се разтвори ножицата между двете страни на личния и семейния бюджет.






Share:

събота, 11 януари 2020 г.

2020 г. – Очаквания за БФБ

Началото на всяка година носи нови надежди на участниците на БФБ, сред които съм и аз. За съжаление българският капиталов пазар и наличните ритейл продукти не са в кой знае каква услуга на спестителите, инвеститорите и хората, стремящи се към финансова свобода (FIRE).

Повод за настоящата публикация стана ежегодната анкетна кампания на юзърът BigBear във форума на Инвестор.бг (линк към темата). Колегата поддържа много интересен блог - Пазарен ветропоказател, където обобщава събраните данни от проучвания сред другите участници във форума. Въпреки че респондентите не застават със собствено име и професионална длъжност, резултатите от тези анкети носят стойност, защото показват настроенията на индвидуалните участници на пазара.

Аз лично не участвах нито в анкетите, нито в темата тази година. Към днешна дата не виждам как мога да бъда полезен на форума при условие, че не съм активен на пазара. За разлика от P2P инвестициите и портфолиото на американския пазар, където експозициите ми се увеличават всеки месец, активите ми на българския пазар не търпят промени. Причината е в очакваната доходност (expected return), която за моята консервативна селекция от дивидентни акции в SOFIX е отрицателна през последната една година.

Една от тайните в инвестирантео (и в постигнаето на финансовите целите) обаче е гъвкавостта. Ако сентиментът на БФБ се обърне в положителна посока, имам готовност да променя текущата си стратегия.

*  *  *

В следващите дни до края на януари вниманието на участниците на родния пазар ще бъде фокусирано върху старта на късия индексен фонд на EXPAT Capital. Въпросният ще предложи възможност за залози срещу ръста на SOFIX, тоест доходността ще се реализира, когато основният индекс пада. Иновацията е много важна положителна крачка за развитието на българската борса, която към днешна дата предлага много малко възможности като цяло.

Между другото един от големите проблеми на БФБ, наред с ниската ликвидност, е липсата на компании, в които да се инвестира. От 100-те най-големи фирми в България единици набират капитал през борсата, съответно и не споделят печалбите си. За началото на 2020 г. са планират две публични предлагания - на "Телелинк Бизнес Сървисис Груп" АД и на "ФАР" АД.

Проспект на "Телелинк" може да се намери на официалния сайт на компанията. В документите е записано намерение за разпределение на дивидент в размер най-малко 50% от печалбата. 8.2 млн. лева е нетната печалба за 2019 г., а публичното предлагане ще бъде осъществено на 7.20 лв. за дял. Регистрираният капитал към момента е 12,500,000 дяла, което прави прогнозен дивидент от 0.328 лв. на акция на база точно 50% от печалбата или 4.56% дивидентна доходност върху цената на предлагането. "Телелинк" се занимава с B2B IT услуги. Обслужващ посредник е "Елана Трейдинг".

Проспект на "ФАР" също може да се намери на официалния сайт на компанията. В документите е записано, че през последните три финансови години не е разпределян дивидент, но дружеството има намерение да разпределя такъв съобразно натрупаната печалба и инвестиционните си планове. Предмет на дейсност на "ФАР" е производството, търговията, съхранението и преработката на земеделска продукция. Обслужващ посредник е "София Интернешънъл Секюритиз".

*  *  *

Анкетите на BigBear съвпаднаха с друга ежегодна традиция – допитването на Капитал до професионалните анализатори за очакванията им за предстоящата година. От статията "Десетте акции на 2020 г." става ясно, че експертите очакват ръст на SOFIX от около 17,5% в следващите 12 месеца. Основният аргумент е, че акциите в индекса са фундаментално подценени и че БФБ записа  донякъде необяснимо слаби две години на фона на силното представяне на чуждите пазари и икономиката на Бългрия. Важно е да се отбележи обаче, че в същата прогноза за 2019 г. специалистие споделят очакванията си за ръст от 15% на сините чипове - очакване, което се размина значително с действителността.

Защо прогнозирането на финансовите пазари е (почти) безпредметно можете да видите в специалната публикация по темата. Все пак никога не е излишно Българската Фондова Борса да бъде държана под око, защото това е най-близкият възможен пазар за българите. Необходимите усилия да се управляват инвестиции на чуждите пазари несъмнено са по-големи. Те са като мач на чужд терен – може да бъде спечелен, но малко по-трудно.

Още по темата:
Възможен ли е ръст на SOFIX с 25%




Тази публикация не е препоръка за взимане на инвестиционни решения. Тя е изцяло информативна и съдържа мнението на автора.
Share:

четвъртък, 2 януари 2020 г.

Контролен модел за инвестиция в Минтос

В следващите редове, в отговор на въпрос в коментарите под обобщения портфейл за декември 2019, ще представя личния ми контролен модел на инвестицията ми в Mintos.

По обясними причини абсолютните стойности са заличени, но ще се опитам да разясня функционалностите. Моделът е относително прост, защото и инвестицията не е кой знае колко многофакторна, а и изходните данни, които предоставя Минтос не винаги са в удобен за обработка формат. Например възраст и пол на кредитополучателите, както и обезпечения, не влизат изобщо в статистиката.

Целият модел се състои от следните табове:

  • BU performance
  • Loans Purchased
  • OD (замразен)
  • Bad debts
  • Cash flow
  • Payments
  • Originators
  • Interest rates
  • Loan types
  • -working- (замразен)
  • KPI Trends
  • Buyback log (замразен)
     

BU performance
Разделът е кръстен погрешно Business Units, когато става дума за типове кредити. Тук се случват всички изчисления и агрегации на данни. Линиите, които се виждат на фиг. 5 по-долу, ще бъдат разяснени в следващите редове в логическа последователност.


Loans Purchased
Това е таб, в който слагам изтеглените данни от сайта на платформата, раздел Portfolio, Current investment без филтри. Това са всички дялове от кредити, които притежавам.


OD
Или Originators Database. Това е полу-ръчно направена база данни, чрез която вадя условята на всеки оригинатор в случай на просрочие на техни кредити. Изтеглил съм го от сайта на Минтос, но първата колона я допълвам на ръка, за да мога да тегля данни с VLOOKUP.

Фиг. 1 Част от базата дании с оригинаторите

Bad debts
Тук има пивот таблица, която тегли данни от Loans purchased. Интересува ме от кой оригинатор идват кредитите, дата на следващо плащане (ако има повече от една вноски), както и политиката на оригинатора - VLOOKUP в колони E и F в таб OD. Филтърът елиминира current credits (които логично не са bad debts).



Фиг. 2 Конструкция на таблицата за лоши кредити


С формулата по-долу сумирам всички просрочени кредити по "business unit" в таба "Performance".

=IFERROR(-SUMIFS('Bad debts'!C:C,'Bad debts'!B:B,'BU performance'!X6),""),

(където колона Х са  типовете кредити изписани според класификацията на Mintos)

Резултатите се агрегират на ред 5 в "Performance".

Cashflow
Тук се записва паричният поток към платформата от точката, в която парите излизат от банковата ми карта.

Записал съм по колко лева съм изпратил към Paysera и Revolut, две банкови такси при преводите към Paysera и така, когато излизам от инвестицията, ще знам с точност колко пари съм вкарал.

Payments
Това е пивот таблица с датите на следващ падеж плюс очакваните плащания, данните за която идват от Loans Purchased. В редовете са "Next Payment" (дата), в стойности са сумите на "Estimated next payment", които включват и лихвите. Тези данни нямат отношение към "Performance", засега ги използвам за планиране при покупката на бързи кредити. Предпочитам плащанията да са равномерно разпилени по датите от месеца, вместо в един ден да ми се "отваря много работа" да избирам и купувам кредити.

Originators
В този таб имам обобщени данни, които ползвам за диверсификация. Две пивот таблици и графика, които ми помагат да намалявам и увеличавам експозициите спрямо настроенията и разбиранията ми.



фиг. 3 Данни за оригинаторите и съответните пазари, на които оперират

Interest rates
Пивот таблица с лихвените нива. Данните идват от Loans Purchased, в редовете са процентите лихва, в сумите - сумата на моите инвестиции.


Loan types
Пивот обобщение по типове кредити с няколко вида суми. Този таб захранва BU Performance по колони, за да имам информация кои видове кредити се представят по-добре и кои по-зле, средни лихви в моето портфолио по типове.



фиг. 4 Сумиране по типове кредити


KPI
Key Performance Indicators се попълва на ръка в желания ден (за мен към края на всеки месец) с данните, които идват от Performance раздела.


Калкулации
Имайки различните данни, достъпни от сайта на Минтос, могат да се извлекат следните обобщения:



Фиг. 5 Изгледът на BU Performance

  • Дялове на кредитите по тип, ред 4, данните идват от таб Loan types;
  • Суми на необслужваните кредити по тип, ред 5, данните идват от Bad debts, представени като отрицателно число;
  • Суми на обслужваните кредити, ред 6, сбор от ред 4 и ред 5;
  • Относително тегло, ред 7, процентно изражение на абсолютните стойности от ред 4 срещу цялото портфолио, клетка H4 – Total All BUs;
  • Средни лихвени ставки, ред 9, данните идват от таб Interest rates;
  • Средни оставащи вноски, ред 10, информация от Loan types (но скоро ще отпадне поради липсата на информативна стойност);
  • Процент на необслужваните кредити, ред 13, съотношението между стойностите в ред 5 (като положително число) и ред 4;
  • Толеранс в евро, ред 14. Общият толеранс в колона H е равен на цялата доходност до момента (H23). От там пропорционално на теглата се алокира толеранс в абсолютна стойност по тип кредити. Формулата е =$H$23*D7;
  • Толеранс в процент, ред 15, е съотношението между ред 14 и ред 4;
  • Позиция на необслужваните кредити, ред 16, разликата между ред 15 и ред 13 – положителното число е ОК, тоест ако тези кредити не бъдат изплатени, доходността ми ще покрие загубите без да губя капитал;
  • Текущ баланс, ред 20, идва от сумата на всички кредити (H4), плюс неинвестиран кеш (H29, попълва се ръчно), плюс закръгление;
  • Печалба преди данъци, ред 23, идва от разликата между всичко внесено (идва от таб Cash flow) и текущия баланс;
  • Компоненти на доходността, ред 24 до ред 30,
  • Вътрешна норма на възвръщаемост, ред 32, фиг. 7;
  • Възвръщаемост на инвестицията, ред 34, клетка H23 (резултат) срещу инвестиран капитал – клетка H31.


Вътрешната норма на възвръщаемост се калкулира според методологията в Excel.
На последния ред е текущият баланс с обратен знак.

Формулата е =XIRR(N$38:N$45,M$38:M$45)


Фиг. 6 Калкулация на вътрешната норма на възвръщаемост

* * *

Ако имате въпроси, коментари или препоръки, не се колебайте да ги споделите в коментар под публикацията. Ако информацията ви е била полезна или мислите, че тя може да послужи на ваш близък или познат, моля, споделете я.

В случай, че се интересувате от инвестиция в P2P платформата Mintos и още нямате открита сметка, използвайте моя реферален линк, който ще ви осигури стартов бонус в размер съответен на Общите условия, повече за които можете да разберете ТУК.
Share:

В блога

Политика и икономика във ФБ

Избрано

Плюсове и минуси от въвеждането на еврото в България

Не е изключено вече да сте срешали този текст в моята Фейсбук странца за политически дебати или през линка от Туитър. Писан е на 29 октомвр...

По жицата

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *