Блог за финансова грамотност, инвестиции и лични финанси

четвъртък, 8 октомври 2020 г.

Дивидентно инвестиране, усредняване и мартингейл

Ефектът от коронавирус пандемията върху икономиките е калкулиран напълно в цените на много от инвестиционни инсрументи. Същото обаче се отнася и за умопомрачителните стимули, които правителства и централните банки прилагат, за да бъде икономическото забавяне понесено по-леко.

Все още COVID-19 има потенциала да отключи икономическа криза, която да прерастне във финансова, въпреки че от позицията на времето можем да отсъдим, че се наблюдава V-образно възстановяване с един много дълбок спад и последващ много силен отскок.

Моментите на разпордажби и спадащи цени на акциите са голямо предизвикателство пред инвеститорите, като това е особено валидно за индивидуалните инвеститори, които управляват сами своето портфолио. Предизвикателството обаче е и възможност. Стратегията Dollar Cost Averaging (изглаждане във времето на цената на акция чрез усредняване) теоретично, а и практически може да бъде много ефективен метод за увеличаване на богатсвото. За правилното му прилагане обаче се изисква един ключов фактор, който е наличието на постоянен доход (входящ паричен поток), чрез който да бъдат купувани нови акции, независимо дали пазарът расте или пада.

Този начин на инвестиране наподобява системата за залози Мартингейл. При тази стратегия участникът удвоява залога си при всеки губещ изход. Предположението е, че една негативна серия не може да продължава вечно, а калкулациите сочат, че след колкото и рунда да спечели, участникът ще възвърне сумата на залозите си и ще има и печалба. Уловката е в две презумпции. Първата е, че участникът разполага с безкрайно количество пари за залагане – нещо, което го няма в реалността. Втората е, че изходите са с равна вероятност да се случат като при хвърлянето на монета, тоест 50 на 50%.

Ето един пример, за бързо онагледяване чрез игра на ези-тура с равни противоположни залози.

Участник Х залага 1 парична единица на ези, монетата показва тура. Регистрирана е загуба от 1 единица.

Х залага 2 единици на ези, монетата показва тура. Регистирирана е обща загуба от 3.

Х залага 4 единици на ези, монетата показва ези. Възвръщаемостта е 8, а печалбата 1 парична единица. 7 единици е размерът на всички залози до момента.

Да приемем, че Х е загубил още веднъж, но печели на 4-ия рунд. Х е заложил 8 единици, печели 16. До този момент всичките му залози възлизат на 15, тоест отново печели размера на първоначалния си залог.

Ако участникът обаче не е разполагал с 15 парични единици в началото, при третия рунд той би загубил значителна сума без възможност да компенсира негативната серия на въображаемата монета.

Подробни обяснения за въпросната хазартна система има в немалко източници в мрежата (включително в пост на Инвестопедия и в тази уики статия).



* * *

Както вече стана ясно, основният проблем пред успеха на стратегията Мартингейл е лимитът на банката за залози. При инвестирането тази банка представлява доходът от други източници, най-вече трудовия доход. Дори и всички акции да са дивидентни в един портфейл, то паричният поток от тях би бил в рамките на обичайната доходност (1 - 5%). Следователно усредняването чрез дивидентен кеш няма да се получи, тъй като новите покупки на ниските нива при падащ пазар ще бъдат в рамките на размера на дивидентите, тоест много по-малко.

Оттам следва и важността на това инвеститорът, който ползва Dollar Cost Averaging стратегията да продължава да купува книжа със същото (или близко) темпо, с което е купувал и по време на възходящ пазар. Това е по-лесно да се каже, отколкото да се изпълни. При мечи пазарът стресът у инвеститорите играе съвсем различна роля. При финансова криза пък доходите от други класове активи и трудовите доходи са изложени на риск.

Отделно трусовете на борсите поставят тест за дисциплина пред участниците. Мнозина от тези, които се кълнат, че инвестират дългосрочно, участват активно в разпродажбите и напускат позициите си на загуба. Има и такива, които са инвестирали средства, необходими им за ежедневни или извънредни нужди. Те също не могат да участват в най-важната фазата на дългосрочното инвестиране, когато набелязаните акции евентуално са по-евтини.



Фиг. 1. Примерна илюстрация на стратегията Dollar Cost Averaging (DCA, усредняване). При нея е онагледена волатилност на цената на дадена акция с предоминантна оценка за периода под първоначалната цена. Важно е да се има предвид, че подобна презумпция също е залог (вид тайминг на пазара), че цената ще бъде относително по-ниска в следващите 8 месеца.

Share:

0 коментара:

Публикуване на коментар

В блога

Политика и икономика във ФБ

Избрано

Живот без покрив или как преследването на FIRE води към тъпи идеи

Много пъти е споменавано, че преследването на финансова независимост не бива да бъде самоцел. Обичайните изтъквани доводи е, че тази цел пон...

Архив

По жицата

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *