3 случая, в които инвестирането с голяма сума бие усредняването

Когато индивидуалните инвеститори са под стрес от волатилността на пазара, обичайният съвет е да заложат на усредняването (dollar cost averaging) вместо на еднократното инвестиране с голяма сума. С усредняването се поема ангажимент да бъдат влагани определени суми на относително равни интервали от време като например всеки месец или всяко тримесечие. Тази политика обикновено успява да редуцира средния разход за определена акция – това е ефектът, когато се куува и от дъното, и от върха.

Dollar cost averaging също редуцира и емоциите в инвестирането. Ловенето на върхове и дъна е много трудна задача, свързана с много късмет, изразходвано време и нерви. Емоциите особено при силен спад могат да причинят големи материални загуби. 

Като дългосрочна стратегия усредняването бие инвестирането с големи суми. Има обаче и някои изключения. Ето три от тях:

1. Пазарът е потънал и инвеститорът може да поеме още потъване
Влизането в дадена позиция във времена на криза („кръв по улиците“) има смисъл, ако може да бъде понесен още по-голяма спад. Един от най-лошите пазарни дни в САЩ за 2020 г. беше понеделник, 9 март. От този момент нататък беше ясно, че на борсите им предстои свободно падане. Индексът S&P500 спадна с 200 пункта за ден, затваряйки при ниво от 2,746.56.  Ако в този ден са били инвестирани 1000 долара в целия индекс, само след няколко седмици – на 23 март, оценката на вложението би възлизала 814.60 долара. Към момента обаче същата покупка бе се оценявала на около 1200 долара. 

Разбира се, перфектният тайминг на пазара би донесъл много по-голяма доходност, но вероятността да бъде уцелен е малка. Важният извод обаче е, че за шест месеца след началото на спада инвестицията с голяма единична сума би донесла по-добра доходност, отколкото усредняването за шест месеца през този период. Ако волатилността се понася трудно, то dollar-cost averaging е по-добрата стратегия в случая. Но ако инвеститорът има толеранс към спадове, другият подход също може да бъде успешен особено в краткосрочен план. 

2. Заспал неизползван кеш
При сегашните си нива лихвите са чудесни за теглене на кредити и кошмарни за спестяване в депозити.  Ако аварийният фонд е пълен и подсигурен, и все пак има излишък, може би все пак е по-добре да се направи една добре обмислена инвестиция с голяма сума, вместо парите да спят в спестовна сметка с половин процент лихва.

Всеки е чувал прословутите фрази, че времето е всичко в инвестирането (например „Time in the market beats timing the market“). 

Историята показва, че една инвестиция в американски акции в прозиволен момент в последните 100 години, оставена за 20 години, неизменно носи доходност независимост от икономическите турболенции, спадове и възходи. В България това съвсем до скоро не е било възможно, но няма обосновани причини защо „този път да бъде различно“. Важно е да се отбележи, че става дума за вложения в индекси (т.е. фондове, следящи индексите), а не в индивидуални акции, които носят съвсем различна степен на риск. 



3. Еднократни приходи
При получаване на наследство, продажба на друг актив (имот), бонус към трудовото възнаграждение, се генерира нов фонд, който трябва да бъде съхранен и евентуално да носи доходност. Инвестирането на голяма сума еднократно може би е добро решение в случай, че вече е изградено добре диверсифицирано портфолио и финансовите перспективи са добри (т.е. не се очертават големи разходи в краткосрочен план). 

* * *

Еднократните инвестиции чрез по-голяма единична сума не могат да си съперничат с усредняването по отношение на риск мениджмънта. Много е вероятно обаче Вие вече да практикувате усредняване (dollar cost averaging) чрез месечните Ви вноски към допълнителното пенсионно осигуряване, ако имате такова. Ако пък усреднявате инвестициите си на капиталовите пазари чрез ръчно управление, тогава еднократните вложения на по-големи суми могат да бъдат удачно допълнение към изградената стратегия тогава, когато се появи подходящата възможност. 

***

Нека сега разгледаме и сценариите, при които инвестирането наведнъж е по-доброто решение. Те са най-общо два, но и в двата случая инвеститорът трябва да "познае" (да предвиди) неизменни ръстове в следващите периоди. По-долу са показани сценария с 10 поредни ръста, както и този с 5 ръста, последвани от 5 спада. 

фиг. 1. Графика на еднократното инвестиране (синьо) срещу усредняването (DCA) при растящ пазар в дълъг период от време. 

фиг 2. Представяне на хипотетичен портфейл при десет поредни ръста.

фиг. 3. Графика на еднократното инвестиране (синьо) срещу усредняването (DCA) при растящ пазар в в първите пет периода и спад в следващите пет. 

фиг. 4. Представяне на хипотетичен портфейл при пет поредни ръста с последващи пет поредни спада. Източник на графиките: https://investmentcache.com/

* * *

Логично, представянето на усредняването е по-добро, когато имаме периоди на продължителен спад или такива, при които първо се наблюдава спад, а след това ръст. 

Аналогична е сметката и на месечна база. Ако стратегията Ви е да усреднявате всеки месец, би следвало да очаквате спадове в обозримото бъдеще, те да се случат и да издържите с тази стратегия до появата на ръстове. Ако пък имате дисциплината да излезете напълно от инвестицията си в точния момент и сте убедени, че предстоят ръстове, то еднократното вложение тогава може би е по-правилния подход. 

За финал, обичайната забележка: Горният текст не е препоръка за взимане на инвестиционно решение и има само информативен характер. Не се колебайте да оставите коментар, ако имате въпроси или забележки. Успех!