Около една четвърт или 24% от българите успяват да спестяват пари, докато 73% признават, че не успяват. Общият резултат на двете групи е под 100%, защото проучването допуска и отказ от отговор. Мнозинството живее без собствени спестявания, а тези, които инвестират, са малка част, което показва, че финансовите възможности на повечето домакинства са ограничени, но също демонстрира и недостатъчно добра финансова култура.
Над половината българи (53%) определят жизнения си стандарт като среден, а за 6% той е по-скоро висок. Спрямо 2023 г. се отчита леко подобрение на благосъстоянието на българите, като делът на тези, които определят стандарта си като по-скоро висок, расте с 2 процентни пункта, а с 1 процентен пункт се покачва делът на хората от т.нар. средна класа.
Върпеки това българите все още живеят "ден за ден" и не могат да разчитат на дългосрочна финансова стабилност (73-те процента, които не спестяват, цитирани по-горе).
Делът на онези, които инвестират, се е повишил с 1 процентен пункт през 2024 г. спрямо предхондата година, но все още масово хората не са приели този модел като начин да запазят и увеличат своите доходи. Причина може да бъде липсата на знания по темата за парите, неосъзнатата нужда от инвестирането и други, отчита изследването.
15% от пълнолетното население на страната получава страничен доход извън основното възнаграждение или пенсия, докато година по-рано делът им е 14%. Въпреки лекото покачване на този процент все още по-голямата част от хората (84%) разчитат само на заплата, което ги поставя в финансово неизгодно положение и тяхното благосъстояние зависи пряко от икономическата световна и национална обстановка, инфлацията, както и други външни фактори, показват данните.
Очакванията на 28% от българите са през 2025 година стандартът им да се подобри, а 15% смятат, че по-скоро ще се влоши. Близо половината (45%) от пълнолетните българи не очакват промяна.
Мнозинството (68%) не смята, че увеличаването на данъците ще има положителен ефект върху стандарта на живот, докато на обратното мнение са 11% - с 4 процентни пункта повече спрямо предходната година. Регистрира се и висок дял (21%) на хора, които не могат да преценят, което показва недостатъчно добра осведоменост по темата, както и липсата на базова данъчна култура сред българите.