Не лъжа, че гласът на микроакционерите в щатските компании, в които инвестираме, не е от значение. Нямам сведения за другите популярни платформи, но Револют ми предоставя възможността да упражня правото си на глас на предстоящите Общи събрания на дружествата, в които притежавам дялове. Това се случва през много приятна и функционална платформа, от която мога да видя актуалната дата на самото събрание и да изтегля т.нар. Proxy Statement (познат у нас като Отчет за Дейността) и Form 10-K, което представлява отчетни данни с пояснителни бележки според изискванията на SEC (Securities and Exchange Commission, американската КФН). Предоставят ми се точките за гласуване на съответното ОСА, както и линк към бъдещото виртуално събитие (фиг. 1).
Както вече се спомена, моят глас няма значение, но това не означава, че не трябва сам да хвърля един малко по-задълбочен собствен поглед върху развитието на компаниите, в които инвестирам, а не да се осланям само на експертиза от социалните мрежи и специализираните сайтове за инестиции и финанси.
Наред с обичайните точки за утвърждаване на одитор и възнагражденията на топ мениджмънта, в дневния ред на Общото събрание на банковата институция са записани и предложения от миноритарни акционери - активисти. Това са интересните точки, а бордът на директорите съветва имащите право на глас да гласуват "Против" тях.
Първата такава (т.4. в дневния ред) е за лимитиране финансирането на проекти за разработването на нови залежи на фосилни горива, което би било в разрез с целите за нетни нулеви въглеродни емисии към 2050 г. Отбелязва се, че финансовата подкрепа за подобни бизнеси би се отразило негативно на световната иконимка заради очакваното допълнително глобално затопляне и последващото засушаване. В отговор бордът заявява, че отказът от подобни проекти би довел до допълнително поскъпване на нефта и природния газ на глобалните пазари и че компанията кредитира в много по-голяма степен проекти, свързани с електромобилност и зелена енергия.
По тази точка моят глас се различава с мнението на Борда. Аз съм "За" предложението от активистите Mercy Investment Services Inc. В обосновката им са заложени много повече чисто екологични аргументи, които аз не мога да оценя на базата на знанията, които имам. Те звучат разумно, но по-важното е, че аз смятам, че суперцикълът при суровините е в горната си точка, от която пътят в средносрочен план е надолу. Близкото минало помни, че високите цени на фосилните горива бяха коригирани с навлизането на пазара на шистовите производители, което при сегашните цени на петрола отново изглежда рентабилно. Шоковете в търсенето и предлагането ще бъдат преодоляни рано или късно и тогава можем да видим отново фалити на шистови производители, които сега инвестират в завръщането си на пазара. Това, ведно с тендицията за повишаващи се лихви, може да доведе до загуби на стойност за дългосрочните инвеститори като мен. Моите интереси са първо, Земята да не прегрее и второ, кредитираните фирми от JPM да не фалират. Затова и подкрепям това активистко искане.
Предложението на Джон Чеведън за въвеждането на право собствениците на 10% от капитала на JPM да имат право да свикват ОСА (т.5.) го отхвърлям в консенсус с вижданията на Борда. Бизнесът няма нужда от излишна бюрократична тежест.
В т.7. от дневния ред National Legal Policy Center ще предложи политика по разнооразието в Борда, която аз бих отхвърлил два пъти, ако можех. За мен подобни политики са форми на обратна дискриманиция, когато в кандидатските листи за избор на членове на Борда (а и не само) се включват хора само заради различието им (било то расово, етническо, полово, сексуално или друго). "Против" съм.
Останалите точки от дневния ред са формални и обичайни и аз се придържам към препоръките на Борда.
Общо събрание на Pfizer (PFE)
Както и при JPM, така и при Pfizer в дневния ред на предстоящото ОСА са заложени точки, предложени от активисти и акционери извън Борда на Директорите. По протоколните предложения (борд, възнаграждения, одитор) гласувам в съответствие с препоръката на Борда. По-надолу ще разгледам само точките, които представляваха интерес за мен.
Едната от тях е т.5. - Докладване на съгласуваността на политическите разходи. Предложена от National Center for Public Policy Research, тя предвижда разкриването и обосноваването на разходите, които компанията прави за субсидиране на политическите партии в САЩ. Както е известно, отвъд океана големите корпорации са големи спонсори на партиите и това създава предпоставки за конфликт на интереси. С оглед на зависимостта на бизнеса (осоебно в частта с ваксините за ковид-19) от политическите решения в страната, подобно искане не изглежда лишено от резон. В искането се посочва още, че разходите за спонсорство на партиите са различават драстично от мисията на компанията.
Отговорът на Борда е, че такъв доклад вече съществува, макар и не под формата, в която активистите искат. Проверих, така е, доклад има, но символичен минус е, че е на всеки две години (линк към последния такъв за периодоа 2019-2020, отваря се в нов прозорец). Реших да гласувам "Въздържал се" по тази точка, тъй като компанията покрива легалните изисквания, но повече прозрачност и аналитична обосновка на политическите разходи не биха навредили на бранда и публичния имидж на бизнеса.
Следва много сложна в морален аспект точка (т.6.). Тя е предложена от Oxfam - британска конфедерация на благотворителни организации ангажирани със заличаването на неравенството и бедността. В нея е заложено искането за изработването на доклад от независима трета страна относно възможността интелектуална собственост и ноу-хау за производството на ваксини за ковид-19 да бъдат прехвърлени на производители от държави с ниски и средни доходи съгласно класификациите на Световната Банка.
Накратко Oxfam иска патентите за ваксината да бъдат предоставени на други компании, вместо за бедните държави да се осигуряват ваксини на ниски, "non-for-profit" цени. Формалното искане за доклад е контрааргументът на изпълнителния директор Алберт Бурла, според когото общо-взето няма много компании по света, особено в по-слабо развитите страни, които да имат персонала и технологиите, които да "поемат" ноу-хауто. Oxfam контрира с примера, че Lonza AG са успели да започнат производство само 6 месеца след започналото прехвърляне на технолигията. Те, разбира се, спестяват факта, че Lonza е основана в Швейцария компания с вече развити производствени мощности и начуен капацитет.
При ваксината на Pfizer се получи ситуацията Winner takes all (Победителят взима всичко). Тези, които искат да се ваксинират, доброволно търсят точно техния продукт. Цената на акцията на 1 април 2020 г. беше $38.65, а сега е около $55.00. Това е ръст от 42% за около две години. Голяма част от този ръст се дължи на добрите продажби на ваксини за ковид. Така за инвеститорите изборът дали да подпомогнат бедните страни или да капитализрат ситуацията докато могат, се превръща в морална дилема.
Аз гласувах "За" предложението на Oxfam и в противоречие с препоръката на Борда, защото тяхното искането на НПО-то е за независим доклад, а не за безвъзмездно предоставяне на патента.
По останалите точки, които не заслужават специално внимание, гласувах според препоръките на Борда.
Общо събрание на Johnson & Johnson (JNJ)
Ако имам компания в портфолиото ми, която е разкъсвана от активистки атаки, то това е JNJ. Представянето на тази компания ми е много важно, защото експозицията ми към нея в щатския портфейл (Револют) е 9.14%, а в българския (Елана) - 12.94% (месечни обзори на портфейла).
Цели десет точки са предложени от миноритари и активисти. Това го няма дори и при Exxon Mobil...
По точки като тази за расовото равенство в компанията (т.6 и т.7) и тези за ценообразуването на ваксините на Янсен по технология на JNJ (т.8, повдигната отново от Oxfam, и т.9.) гласувам "Против", каквата е и препоръката на борда.
Големият проблем на компанията е бебешката пудра с талк. В т.10. се предлага преустановяването на производството ѝ. Като аргумент за това предложение се посочват похарчените милиарди долари за правна защита и потенциалното замърсяване на талка с асбест при добиването, което създава здравни рискове за майките и бебетата. Отговорът на бБорда е, че самият талк е с доказана от десетилетия безопасност за човека, а и компанията подържа високи стандарти в осигуряването на безопасни суровини за продуктите си. Посочва се още, че е създадено дъщерното дружество LTL (също повод за публични дискусии), което да се занимава само и единствено с правното разрешение на споровете около бебешката пудра с талк. Според критиците дъщерната фирма е създадена, за да може да бъде "фалирана", ако делата срещу JNJ тръгнат в негативна посока. Според Борда обаче защитата от банкрут на подразделението е подсигурена с отделен тръст с активи за 2 млрд. долара и с процент от приходите на продукта.
По тази точка аз гласувам "Против", т.е. против спирането от производство на спорния продукт. Моето мнение, разглеждайки и предоставените от компанията гаранции за качество, е че исковете са неоснователни и не представляват заплаха за дългосрочното финансово представяне на бизнеса.
Интересна е и т.14., последната точка от дневния ред. Тя е внесена от имета на Майра Йънг, собственик на 25 акции в комапнията. Отблеязвам последния факт, защото той е показателен за ангажираността на миноритарните акционери на американския капиталов пазар. В точката се предлага искане за обвързване на заплащането и бонусите на топ мениджмънта с нвиата на заплащане в компанията. Посочва се, че последното регистрирано съотношение между възнаграждението на изпълнителния директор и медианната заплата в компанията е 365:1, като то изключва дългосрочния ефект от бонусите в ценни книжа (т.е. доходността, която опциите и акциите могат да имат в бъдещето).
Аз съм голям противник на социалното неравенство, породено от нереалистична диспропорция в разпределението на произведените блага. Добавената стойност, която топ мениджмънтът носи на компания, е безспорна, но в моето разбиране тя не е 365 пъти по-голяма от тази на редовия служител. Ясно е, че заплатите в централа и на поточната линия винаги ще бъдат различни и разликата ще е голяма. Аз също работя в голяма интернационална компания и, имайки предвид финансовите резултати, смятам, че преразпределението на въпросните не отговаря на моралните ми представи за справедливост. Бизнес и морал много често са в конфликт. Смятам обаче, че не е правилно производствените фактори капитал и земя да прибират лъвския пай от произведенето, а за работната сила да остава рестото. Затова гласувам "За" това предложение на колегата микроинвеститор. Ясно е, че няма да мине, но повече гласове в подкрепа на тази точка може би ще алармира Борда, че ножицата следва да бъде позатворена в името на общото благо и мотивацията на персонала.
Други ОСА на щатски компании
В настоящата кампания имах правото да гласувам още на две Общи събрания на акционерите- тези на NextEra Energy (NEE) и на Union Pacific (UNP).
В дневния ред на NEE има само две допълнителни точки, предложени от акционери извън Борда на директорите, и двете свързани с половите и расовите различия. Отхвърлих и двете.
Най-"безинтересно" е събранието на железопътната компания UNP, в която нямаше точки, предложени от активисти. Въпреки това на всеки, който инвестира в тази компания, би трябвало да са му интересни годишните отчети и пояснителните бележки.
Блог архив:
Общи събрания на CISCO (CSCO) и Microsoft (MSFT), 3 ноември, 2020 г.
Голяма полза от въвеждането на еврото е, че ключови принципи на валутния борд ще станат непоклатими. Бордът свърши добра работа за България. Хиперинфлацията от 1996 г. и началото на 1997 г. беше овладяна. България се върна към ръст на БВП след години на спад. Бюджетният дефицит също бе стопен от над 6% до 0%. Държавният дълг от над 100% към 1997 г. се сви докъм 75% от БВП в следващите 4 години след въвеждането на борда. Сега хипотетично валутният борд може да бъде отменен с промени в закона за БНБ, докато въвеждането на еврото ще гарантира, че централната банка няма да провежда политики, които да застрашат икономиката и просперитета на страната. 
България и в момента няма монетарен суверенитет. БНБ няма право да "печата пари" и да провежда собствена монетарна политика. Този факт има и плюсове, и минуси. БНБ не може да девалвира лева, за да увелчи конкурентоспособността на българската икономика, но в същото време не може и да я застраши с безконтролни и прекомерни емисии. 
Процедура за влизането в еврозоната съществува, но не съществува такава за излизане. Нито една държава до този момент не се е отказала от еврото и не е ясно какво се случва, ако на някое правителство му хрумне да връща стара национална валута. 
