Блог за финансова грамотност, инвестиции и лични финанси

вторник, 23 май 2023 г.

Данък Добавена Стойност - всичко, което може би искате да знаете

"Данъците са кражба" е цитат, чието авторство се приписва на Мъри Ротбард - либертарианец и икономист от австрийската школа. Той е част от течението на радикалните анархо-капиталисти, които налагат визията за данъците като насилствено изземане на собственост. 

Какво точно представляват данъците е обект на засилен интерес от философите. Икономистите от австрийската школа не са единствените, които виждат данъците като "кражба". Срещу тях застават икономистите и теоретиците, които посочват, че правото на собственост е интегрална част от по-голяма рамка от закони и правила, формиращи държавността. Тази визия е в основата и на т.нар. "обществен договор", който ако не бъде датиран в епохата на антична Гърция, може да бъде приписан на френския философ от 18 век Жан-Жак Русо.

Тези встъпителните редове са важни според мен, за да бъдат маркирани двете насрещни философии за данъците. Тяхното съществуване позволява функционирането на днешните държави и установяването на днешния ред без оценка дали те се харесват на всички във вида, в който са. 

Повод за написването на този пост е една от множеството дискусии в социалните мрежи на тема данъци и по-конкретно - данък добавена стойност.



Критиките, че няма информация по темата (особено на български), са основателни. 

Министерството на финансите предлага суха и неразбираема за непрофесионалното око обобщаваща картина на ЗДДС (Закона за данък върху добавената стойност). 

Данък върху добавената стойност, Министерство на финансите

От този текст стават ясни някои законови положения, кои доставки с каква ставка се облагат и т.н., но не стават ясни принципите на този данък. 

Какви са принципте на ДДС?

По дизайн с данък върху добавената стойност се облагат всички продажби. За нуждите на обяснението няма да споменаваме изключенията с нулеви ставки, продажбите, при които клиентът има задължение за обратно начисляване, или освободените трансакции. 

ДДС се начислява и събира от продавача, който има задължението да внесе данъка в държавната хазна. В този смисъл търговците администрират този налог от името на държавата.

Ако купувачът не е краен потребител на закупената стока или услуга, а тя е разход за неговата стопанска дейност (бизнес), то платеният ДДС може да бъде приспаднат от събраните от клиентите на същия този бизнес дължими данъци. 

Чрез този модел на облагане на потреблението се постига каскаден ефект, при който търговците по веригата внасят част от дължимия данък в пропорционален с нетната печалба размер. 

Важно: Бизнесът "не плаща" ДДС. Този данък се плаща от крайния потребител или от лице, което няма право да си го възстанови от държавата. 

Ето и груба схема на трансакциите в една кратка и опростена верига на доставки до краен потребител. На нея се вижда как всяко звено от тази верига добавя стойност и как то администрира част от дължимия данък.



фиг. 1. Схема на облагането с ДДС


Характер на данъка върху добавената стойност

ДДС е непряк плосък данък върху потреблението. Доходите на платеца нямат значение. Oт значение е единствено размерът на потреблението. Такъв налог съществува в повече от 150 държави, което е свидетелство за неговата необходимост за поддържането на държавните бюджети. 

Алтернативата на ДДС е данъкът върху продажбите (sales tax). Потреблението в САЩ например се облага с такъв данък, като отново крайният клиент е платец, а последният търговец по веригата има задължението да го внесе в хазната в пълния му размер. 

Минус на данъка върху продажбите е, че приходите за хазната "изостават" от стъпките на добавяне на стойност. Така производителят и преработвателят от горните схеми изобщо не участват в администрирането му. 

Плюс на същия подход е административното облекчение за бизнеса.

Минус на ДДС са някои възможности за данъчни измами, включително крайно потребление на стоки и услуги от собственици на бизнеси, които обаче възстановяват данъка от държавата. 

Плюс на този данък парадоксално отново е укриването и избягването на данъци, което се случва значително по-трудно, отколкото когато става дума за данъка върху доходите и корпоративния данък. Вратичките за избягване на облагането с непреки данъци са значително по-малко в законодателната рамка, отколкото при преките данъци. 


Значение на ДДС за държавните бюджети

Дали и доколко държавният апарат във всяка страна функционира съгласно очакванията на гражданите не е предмет на този текст. Този данък обаче е в основата на националните бюджети на всички страни, в които той е въведен (т.е. почти навсякъде по света). 

Намаляването на ДДС ставките, което би направило стоките и услугите сравнително по-евтини за краен потребител, обичайно има негативен ефект върху данъчните приходи на фиска. Тук трябва да се направи уговорката, че понятието "евтино" е функция и на индивидуалните доходи и персоналната оценка за стойността на стоката или услугата от съответния потребител. 

И обратното - когато става дума за данъчни постъпления, те се изразяват във валутна равностойност, т.е. промените в ставките имат конкретни парични измерения.

Отново в рамките на един блог пост няма как да се направи теоретичен анализ дали потреблението би било по-високо, ако ДДС изобщо не съществуваше и как това би се отразило нетно на данъчните постъпления, ако се предположи, че събраният корпоративен данък (данък печалба) ще бъде повече с по-голямото потребление. 

Това, с което разполагаме като надеждна информация, е делът на постъпленията от ДДС в съответните държавни бюджети към момента.



фиг. 2. Дял на ДДС в данъчните постъпления на съответните държави от ЕС в периода
2000-2016 г. 



Както е видно от фиг. 2., ДДС съставлява голяма част от данъчните приходи на европейските държави. В България в посочения интервал този дял е варирал от 42.7% до 49.3%, като ние сме една от държавите, които най-много разчитат на този данък. Възможността този налог да бъде елиминиран е чисто теоретична.

Стадартни ставки из Европа

На фигура 3 са показани стандартните ДДС ставки из Европа. Най-високи те са в Унгария и северните страни, а България е в унисон със средните стойности.





фиг. 3. Стандартни ДДС ставки в Европа.

Заключителни редове

Постът започна с философския въпрос кражба ли са данъците. Ако той бъде преформулиран на кражба ли е ДДС, то отговорът ще бъде лесен и категоричен - не. Държавата не може и не задължава никого да потребява нищо и съответно не превръща никого принудително в платец на налога. Това е и голямата разлика между преките данъци (данък върху доходите, данък печалба) и непреките данъци (ДДС, акцизи). 

Разбира се преките данъци също не са кражба, защото благата, които даден стопански субект (човек или бизнес) е произвел, са произведени благодарение на организираната от държавата система от права на собственост и други права. Съответно собствеността на тези блага не е изцяло индивидуална и някаква малка част от нея се полага на системата, която прави производителността изобщо възможна. 

Share:

0 коментара:

Публикуване на коментар

В блога

Политика и икономика във ФБ

Избрано

Живот без покрив или как преследването на FIRE води към тъпи идеи

Много пъти е споменавано, че преследването на финансова независимост не бива да бъде самоцел. Обичайните изтъквани доводи е, че тази цел пон...

Архив

По жицата

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *