Блог за финансова грамотност, инвестиции и лични финанси

сряда, 21 септември 2022 г.

Моментна картина на спестяванията в България

Преди да говорим за финансова независимост, трябва да поговорим за финансова стабилност. Втората е фундамент, върху който се градят богатството и просперитета. За постигането ѝ е необходимо неравенството между приходи и разходи да бъде в полза на приходите.

Нормата на спестяване представлява процентната разлика между приходите и разходите. Излишъкът, ако има такъв, или се инвестира, или се съхранява в банка. Затова и динамиката на спестяванията може да даде известна индикация за това как се справят българите с личните си бюджети. 

Статистиката на БНБ за кредитите и депозитите се публикува на тримесечна база и последните предоставени данни касаят второто тримесечие на 2022, което обхваща месеците април, май и юни. 

Тенденциите показват, че домакинствата с по-скромни депозити теглят парите си през второто тримесечие. На езика на финансовата независимост това означва, че тези домакинства прибягват до парите за "черни дни". Като се има предвид наситения пазар на труда в България, обоснованото предположение е, че депозитите отиват за покриване на текущи разходи, които са нараснали заради високата инфлация през тази година. 




фиг. 1. Аналитична извадка от данните на БНБ за депозитите с фокус върху домакинсктвата и нетърговските организации, обслужващи домакинствата (НТООД). 


"В сектора на домакинствата се запази тенденцията към забавяне на растежа на депозитите. Силно отрицателните реални лихвени проценти по депозитите и все още прилаганите от банките такси за поддържане на парични наличности над определен размер вероятно продължават да стимулират домакинствата да заместват депозитите с алтернативни възможности за инвестиране или съхранение на стойност на своите спестявания", пише БНБ в своя икономиески преглед 2/2022.







фиг. 2. Норма на спестяване (лява скала), източник: БНБ, НСИ. 


Към момента според статистиката на централната банка нормата на спестяване на българските домакинства е около 11%. Най-високата норма е регистрирана около ковид локдауните, когато този процент е бил в порядъка на 1/5 от разполагаемия доход.  Това беше силен период за хората, които спестяват и инвестират целенасочено. 

Много е интересен въпросът дали е възможно тези, които теглят депозитите си, вместо да го правят, да намалят потреблението си. Наличните данни не биха били достатъчни за анализ на този въпрос, но на този етап потребителското търсене в България (а и по света) не изглежда да търпи съществени изменения спрямо експлозията веднага след вдигането на локдауните. За това свидетелства и продължаващият ръст на инфлацията, подклаждана не само от лимитираното предлагане, но и от чудовищното търсене. 

В заключение можем да обобщим, че у нас и нормата на спестяване, и самите спестявания в номинално изражение спадат най-вече заради инфлацията. Това означава, че известна част от населението не може да побере или коригира потреблението си в рамките на разполагаемите месечни доходи. Причините за това явление е въпрос на лична оценка, тъй като еднозначен отговор няма. Или голяма част от гражданите са финансово неграмотни и не се справят с личното си бюджетиране, или доходите в страната са твърде ниски. А може би двата фактора влияят върху средата едновременно. 

Share:

0 коментара:

Публикуване на коментар

В блога

Политика и икономика във ФБ

Избрано

Плюсове и минуси от въвеждането на еврото в България

Не е изключено вече да сте срешали този текст в моята Фейсбук странца за политически дебати или през линка от Туитър. Писан е на 29 октомвр...

По жицата

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *