Уебпространството е осеяно с информация за инвестиционни стратегии, графики и резултати на по-малки и по-големи инвеститори. В зависимост колко бързо иска да забогатее, човек избира и колко риск да поеме.
Сравнението на портфейлите на едни от най-известните мениджъри не е повод да се даде категоричен отговор коя стратегия е правилна и коя не. Струва си обаче структурата на техните инвестиции да бъде анализирана.
Кати Ууд например притежава управлява високорисков и силно волатилен портфейл, чиято оценка зависи в много голяма степен от множество фактори, в това число икономическа среда, лихви, пазарен сантимент и т.н.
фиг. 1. Сумарен портфейл на борсово-търгуваните фондове на Кати Ууд
На графиката по-горе се вижда ясно концепцията на радващата се на противоречив имидж фонд мениджърка. Най-голямата позиция на Кати Ууд е в производителя на електромобили Tesla. 10.68% от нейното портфолио са инвестирани в тази компания.
Втората по големина позиция е на Zoom. Това е компания за комуникационни технологии и беше особено популярна в пиковите дни на ковид пандемията, когато работата в офис беше възпрепятствана почти навсякъде по света. Водещият продукт на Zoom обаче имам много конкуренция, включително и от продукта на Microsoft - Teams.
Ковид залог е и експозицията към Roku - компания за стрийминг и мултимедия.
4.01% от портфейла на Ууд е в Coinbase - платформа за търговия на криптовалути.
От графиката е видно, че Кати Ууд предпочита силно диверсифициран портфейл във високо рискови компании с добър моментум. Голяма част от залозите ѝ са в сравнително млади компании в начален стадий на развитие. Нейните фондове постигнаха забележителни резултати по време на силния бичи импулс от средата на 2020 г. до края на 2021 г.
* * *
Обратно нафондовете на Ууд, активите на Бил Акман са концентрирани в много по-малко компании.
фиг. 2. Структура на холдинга на Бил Акман
Акман управлява едва 7 позиции, което е доста скромна диверсификация. Едва 15% от портфейла е в нещо различно от потребителски дискреционни компании (такива, чиито продукти не са от първа необходимост).
Dominos Pizza, друга компания, която избухна покрай Ковид, но не зависи от локдауните, е предпоследната най-малка позиция, а делът ѝ е... над 10%. Хотелската верига Hilton и ресотрантите Chipotle също заемат голям дял от портфейла, а водещата позиция е за компанията Lowe's, която на шега можем да наречем "просто една железерия с магазини из цяла Америка".
Степента на диверсификация, която Бил Акман демонстрира с алокацията на активите си, показва, че има много начини да бъдеш успешен инвеститор и един от тях е да не разпиляваш вниманието си върху твърде много компании. Акман просто знае какво прави...
* * *
Относно диверсификацията Уорън Бъфет също е на мнение, че един инвеститор може да вложи парите си дори само в една компания, стига да я познава, да я разбира и да е убеден, че точно тя ще му донесе възвръщаемост.
Портфолиото на Бъфет обаче спазва известни писани и неписани правила на риск мениджмънта.
фиг. 3. Портфейлът на Уорън Бъфет
Всъщност последният представен портфейл се разпростира върху най-много компании. Може би това е защото и Бъфет управлява най-много пари в абсолютна стойност. От друга страна и Бъфет подобно на Акман има огромни експозиции към седем компании, а останалите 40 се побират в едва 18.36% от портфейла. Технологичен гигант, банка, производители на потребителски стоки, петролни компании - Оракулът от Омаха има експозиция към почти всички сектори на глобалната икономика.
По структурата на портфейла му можем да заключим, че Бъфет предпочита концентрацията пред диверсификацията, а поради големият размер на управляваните средства той все пак прибягва до инструментите и постулатите на портфейлния риск мениджмънт.
* * *
Демонстрираните структури на инвестициите на трима популярни мениджъри показват, че има повече от един начин да се постигне успех. А и времевият хоризонт е важен. Портфейлът на Кати Ууд е най-волатилен, но може да донесе и най-голяма възвръщаемост за най-кратко време. Този на Бъфет е с точно противоположната философия. В него влизат компании в зряла фаза от свеото развитие, които носят предвидимост, но и по-малък потенциал за алфа срещу широкия пазар.
Горните редове имат информативен характер и не са препоръка за взимането на инвестиционни решения.








Голяма полза от въвеждането на еврото е, че ключови принципи на валутния борд ще станат непоклатими. Бордът свърши добра работа за България. Хиперинфлацията от 1996 г. и началото на 1997 г. беше овладяна. България се върна към ръст на БВП след години на спад. Бюджетният дефицит също бе стопен от над 6% до 0%. Държавният дълг от над 100% към 1997 г. се сви докъм 75% от БВП в следващите 4 години след въвеждането на борда. Сега хипотетично валутният борд може да бъде отменен с промени в закона за БНБ, докато въвеждането на еврото ще гарантира, че централната банка няма да провежда политики, които да застрашат икономиката и просперитета на страната.
България и в момента няма монетарен суверенитет. БНБ няма право да "печата пари" и да провежда собствена монетарна политика. Този факт има и плюсове, и минуси. БНБ не може да девалвира лева, за да увелчи конкурентоспособността на българската икономика, но в същото време не може и да я застраши с безконтролни и прекомерни емисии.
Процедура за влизането в еврозоната съществува, но не съществува такава за излизане. Нито една държава до този момент не се е отказала от еврото и не е ясно какво се случва, ако на някое правителство му хрумне да връща стара национална валута. 










