Плюсове и минуси от въвеждането на еврото в България

Не е изключено вече да сте срешали този текст в моята Фейсбук странца за политически дебати или през линка от Туитър.

Писан е на 29 октомври, когато темата беше във фокуса на обществения дневен ред. Причините да го публикувам и в блога са две - първо да стане видим за краулерите на Гугъл и второ, защото коментарите под Фейсбук поста ми показаха, че много от българите биха искали да формират и дори да изразят мнение по въпроса чрез референдум. Е, референдум по тази тема няма как да се състои, но това не пречи хората да бъдат информирани.

В списъка съм се постарал да включа максимално обективно плюсовете и минусите от въвеждането на еврото в България. Ето ги и тях:


Голяма полза от въвеждането на еврото е, че ключови принципи на валутния борд ще станат непоклатими. Бордът свърши добра работа за България. Хиперинфлацията от 1996 г. и началото на 1997 г. беше овладяна. България се върна към ръст на БВП след години на спад. Бюджетният дефицит също бе стопен от над 6% до 0%. Държавният дълг от над 100% към 1997 г. се сви докъм 75% от БВП в следващите 4 години след въвеждането на борда. Сега хипотетично валутният борд може да бъде отменен с промени в закона за БНБ, докато въвеждането на еврото ще гарантира, че централната банка няма да провежда политики, които да застрашат икономиката и просперитета на страната.


България и в момента няма монетарен суверенитет. БНБ няма право да "печата пари" и да провежда собствена монетарна политика. Този факт има и плюсове, и минуси. БНБ не може да девалвира лева, за да увелчи конкурентоспособността на българската икономика, но в същото време не може и да я застраши с безконтролни и прекомерни емисии.


Нещо, което се представя като голям минус, а всъщност не е вярно, е че излишните валутни резерви на БНБ след въвеждането на еврото ще бъдат на разположение за държавни харчове. Държавните харчове в общественото съзнание се свързват с политическа корупция и кражби.


Истината е, че излишните резерви ще бъдат конвертирани в други резервни валути и ще могат да бъдат ползвани според рамковите политики на ЕЦБ.
Ако влезе в еврозоната, България ще трябва да плаща своята вноска във фонд за спасяване на банки в несъстоятелност. Това е държавен разход, но в същото време представлява застрахователна полица за родните кредитни институции.


Въвеждането на еврото е голямо облекчение за експорт-импортно ориентирания бизнес. Не само курсовите разлики ще бъдат спестени, но и някои други транзакционни разходи ще бъдат редуцирани или елиминирани. По-малко разходи, повече конкурентоспособност.


Еврозоната ще насърчи българския капиталов пазар. Търговията на финансови инструменти на БФБ ще стане по-достъпна за чужди физически и юридически лица, а борсата ще се интегрира по-лесно в европейските клирингови къщи.
Българският туризъм ще спечели от въвеждането на еврото, превръщайки страната ни в още по-удобна дестинация за граждани на държави от еврозоната.


Процедура за влизането в еврозоната съществува, но не съществува такава за излизане. Нито една държава до този момент не се е отказала от еврото и не е ясно какво се случва, ако на някое правителство му хрумне да връща стара национална валута.


Превалутирането на пенсии, заплати, депозити, кредити и т.н. ще се случи по законово установен ред и курс. Що се отнася до цените, практиката е да има преходен период, в който те да бъдат представяни едновременно в отпадащата национална валута и в евро. В момента цените в хърватските магазини се представят в куни и в евро. Платените от потребителите суми също се отразяват в двете валути в касовите бонове, което свежда възможността за спекула до минимум.


Въвеждането на еврото означава допълнителна политическа интеграция в европейското семейство. Избрах да поставя този факт като неутрален, макар че за мен лично той е положителен. Българското общество изглежда поляризирано по отношение на чисто идеологическото позициониране между Запада и Изтока. В същото време всички граждани искат по-висок стандарт, повече законност и като цяло по-качествен живот. За мен отговорът в коя посока животът е по-качествен е категоричен, но за други не е.


Едновременно всички маастрихтски критерии не могат да бъдат покрити нито от България, нито от която и да било държава-кандидат за член на еврозоната. Съответно приемането на Хърватия се случи с известно "разтягане" на критериите, в нейния случай по отношение точно на инфлацията. Критериите са си критерии, но окончателното решение на ЕЦБ е политическо.


ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Изброените по-горе плюсове, минуси и неутрални ефекти са обширен, но неизчерапателен списък. Ако сумираме оценките, изводът е, че България би имала полза от въвеждането на еврото, но общо взето радикални промени няма да има. Примерът на други страни показва, че няма от какво да се плашим. От друга страна, ако не бъде прието еврото в България, светът няма да свърши. Ако падне валутният борд обаче, възможностите за политически и монетарни грешки ще нарасне значително. Приемането на еврото ще елиминира този риск.
Ако изключим неутралните ефекти, ползите натежават значително над недостатъците. И тъй като все пак някакво политческо решение трябва да бъде взето, по-изгодното такова за България е да приеме еврото за своя валута. Дългосрочните ползи надвишават неудобствата, а шумният и емоционален публичен дебат не бива да заглушава нито фактите, нито разума.