Ако сте се впуснали в света на инвестициите, най-вероятно вече имате и повече от необходимото източници на информация. Всеки ден, отвсякъде хвърчат графики, цени, идеи, проценти, терминология. Това е материя, с която понастоящем професионално се занимават относително малко хора, а мнозина я консумират през социални мрежи и медии.
Знанието носи умора. Финансовата грамотност и докторската степен по инкономика са две различни неща. Първото касае способността на човек да разбира как функционират парите, да знае кое е актив и кое - пасив, да може да управялва собствения си бюджет така, че да изпълнява определени финансови цели. Степента по икономика от своя страна предполага много по-задълбочени познания, които трудно могат да бъдат обобщени в няколко изречения.
На 23 декември 2019 г., преди почти три години, публикувах в блога статията "Защо финансовите прогнози са непотребни". От тогава досега на капиталовите пазари се появи първо един черен лебед (ковид-19), а днес имаме ято черни лебеди с войната в Украйна, изпуснатата от Централните банки инфлация и все още нарушените по различни причини вериги на доставки. Определено смутни времена.
В такива времена, както се спомена по-горе, икономическите данни се излъчват в реално време. Как се покачват лихвите, с колко поскъпват потребителските кошници, на базата на които се изчислява потребителската инфлация, как се отразяват цените на суровините и материалите на бизнесите, как растат необслужваните кредити на домакинствата и фирмите, как се представят публичните компании в съответното тримесечие... Това са десетки хиляди парчета информация, които често имат малко общо с личната инвестиционна стратегия и по-скоро вредят, отколкото да помагат.
С нелош успех икономическата ситуация може да бъде оценявана и с невъоръжено със статистика око. Разбира се, това е валидно само за средата, в която живеете. Възможността да направите "оценка на око" е едно от малкото предимства на БФБ пред чуждите капиталови пазари. Тази преценка обаче струва повече, защото финансовите данни обичайно са достъпни за целия пазар (или поне така се предполага), докато вашите знания и вашите наблюдения са уникални.
Квартална рецесия
Магазинът за домашни потреби на вашата улица затваря? Лошо. Това означва, че оборотът не е достатъчен за това собственикът да може да покрива наема, режийните, евентуално нечия заплата и все пак да остава печалба, с която той да може да живее достойно. Най-вероятно този обект е отворил във времена на подем, но може да се касае и просто за лош бизнес план. При всяко положение е налице загуба на инвестицията на собственика, както и по-малко търсене, а вече и предлагане на съответните стоки във вашия район.
Павилионът за бързооборотни стоки изглежда подозрително празен? Половината от позициите за цигари са празни, изборът на вафли не е голям, липсват премиум чипсове? Лошо. Управителят на фирмата най-вероятно е изчерпал оборотния капитал и не е готов да "затвори" нови пари за стоки, които се продават по-рядко и в цената им е заложен нисък марж на печалба. Може би явлението се дължи на промяна в потребителското поведение в квартала. Ако хората харчат повече от разполагаемите си средства в големите вериги и за течни горива, може би вече не им остават "излишни" пари за глезотии като шоколади, подсладени наптики или по-скъп и качествен алкохол.
Кашкавалена инфлация
Статистическите офиси (БНБ, НСИ, чуждестранни еквиваленти и т.н.) предоставят данни за индексите на потребителските цени (CPI - Consumer Price Index), често обобщаван под названието инфлация. За човек, който следи разходите си (т.е. си ги отчита и записва) е много лесно да види кои продуктови групи изяждат най-голяма част от месечния му бюджет и къде поскъпването е най-голямо. Статистическата потребителска кошница винаги се различава от собствената такава.
Поскъпването на трикотажа към настоящия момент изглежда много по-малко от това на кашкавала. Цената на дизела, бензина и течната газ за автомобили се е повишила многократно повече от книгите или билета за киното, който всъщност е на цената от 2019 г. На всеки човек потребителските навици са различни, съответно и изпитва ефектите на поскъпването по различен начин.
Това, от което човек е склонен да се лиши, му дава груба идея кои сектори биха пострадали при рецесия. Да, информацията е статитстически непредставителна, но поведенческата икономика се изучава точно с решенията на индивида.
Когато мирише на рецесия...
Съвпадението на икономическите данни и наблюденията с невъоръжено око не е повод за паника. Икономиките редовно преминават през цикли и след дъно винаги следва нов връх. Този факт създава предпоставки за успешни инвестиции, които да променят човешкия живот. Колкото и банално да звучи, кризите наистина създават възможности. В същото време кризата не е гарант, че бъдещето на определени инвестиции е светло. В крайна сметка дори улавянето на знаците на "кварталната рецесия" е умение, което се усвоява и което е необходимо за взимането на правилни финансови решения.
Паниката със сигурност не е приятел на успеха. Ученето, внимателното планиране и дисциплината са.