Първата обзорна публикация в секцията "Портфейл" на този блог датира от края на 2019 година (Инвестиционен портфейл - Ноември 2019). Това са повече от 6 пълни години на прозрачно инвестиране месец по месец и споделяне на грешки и успехи с общността от хора, грижещи се активно за личните си финанси и увлечени от инвестиционната дейност.
Въпреки че са злепоставящи, много повече смисъл виждам в споделянето на грешки, отколкото на успехи. Затова тази статия посвещавам на признанието, че съм допуснал известни неточности през годините, и на причините, които са довели до тях.
Бектест
В контролната ми таблица за инвестициите в САЩ, т.нар. стълб на американските акции в месечните портфейлни обзори, съм регистрирал всеки един депозит в левова и еврова равностойност и в доларова такава в деня на депозита.
С помощта на исторически данни за ETF-a Vanguard S&P 500 UCITS ETF (Acc) (Ticker: VUAA / VUAG, ISIN: IE00BFMXXD54) направих изчисление каква щеше да бъде нетната стойност на активите ми, ако на датите, на които съм правил депозит, съм си купувал дялове от този фонд. Една забележка - подбран е фонд, който капитализира дивидентите от 500-те компонента на индекса на сините чипове в САЩ, а не по-популярния SPDR S&P 500 ETF Trust (NYSE: SPY), който разпределя акумулираните дивидентни плащания.
Резултатът би бил +67.1%. А моят към момента на писане е +46.28%. Отново да уточним - става дума само за инвестициите в американски компании. Чрез акумулиращия ETF щях да съм постигнал 15.74% годишна разширена вътрешна норма на възвръщаемост (XIRR) - впечатляващ резултат, като се имат предвид борсовите сривове около войната в Украйна през 2022 г. и особено около Ковид кризата 2020 г.
Причини
До преди 2019 г. инвестициите в чужди пазари беше твърде скъпо за индивидуални инвеститори. Спомянм си адимистратвини такси и комисионни от по 10-12 евро или долара на сделка. Навлизането на финтек услугите обаче свали цените и позволи на по-широк кръг от хора да се включат на капиталовите пазари.
Но по онова време ETF-ите не бяха в менюто на прохождащите финтек приложения. Това е първата причина да се тръгне по пътя на индивидуалната селекция, вместо към "купуването на целия пазар" с алтернативни инструменти.
Втората причина е поддържането на личния интерес и мотивацията. Това очевидно си има и цена. Да си избираш сам инвестициите компания по компания е занимателно, интересно, а ако заложиш на дивидентни компании, тогава и месечните парични потоци в портфейла водят до необходимостта да бъдат реалокирани (реинвестирани) след собствен анализ. Няколко сделки на месец не са активна търговия, но по едно вложение на месец в ETF е съвсем пасивно инвестиране. Пасивният подход щеше да бъде по-печеливш от моя, но натрупаните знания през времето в следствие на ангажираността може да доведат до пазарна алфа в следващите години.
Третата причини са слабите рефлекси по отношение на инвестиционните теми. Три примера:
1. Започнал съм да акумулирам акции на Пфайзер на 7 юли 2020 г. (Инвестиционен портфейл - Юли 2020) при тогавашна цена от $34.21. Виждал съм потенциала компанията да реализира диспропорционални печалби около ковид. На 14 януари 2022 г. съм купувал акции с котировка $54.55. Днес оценката на дял е $28.24. Определено съм изпуснал момент за продажба, съответно DCA стратегията е натежала негативно на представянето на кошницата от акции спрямо целия пазар.
2. Електромобилите ги изпуснах напълно. 1.98% е теглото на Тесла в индекса S&P500. Но акциите на тази компания са твърде спекулативни, твърде волатилни, калкулирани са твърде много бъдещи печалби и очаквания и, накрая, но не на последно място, не одобрявам и глобалното негативно влияние на Илън Мъск. И това идва с цена.
3. Проспах ремилитаризацията и AI надпреварата. Ако акциите на Тесла тежат една петдесета от индекса S&P500, то теглото на NVidia е между 7.5 и 8%. Това е най-значимият американски син чип и лиспата му в портфолиото ми води до значителната дивергенция между личната селекция и фондовете върху широкия пазар.
А сега накъде?
Сега ще се освободя от щедри дивидентни платци, които обаче не носят капиталова печалба, и ще ги конвертирам във дялове на фонд с ниски административни такси и най-вероятно с разпределение на дивидента. Такива са телекомът AT&T, въглeводородният гигант Exxon Mobil, АДСИЦ-ът с имоти в Лас Вегас Vici Properties и химическият концерн Dow Inc. Ще оставя индивидуални позиции в Microsoft, JP Morgan, NextEra Energy и Meta Platforms, а за Pfizer ще го мисля - компанията е между двата свята.
Ще оставя залозите в печелившите коне и ще си оставя няколко индивидуални избора първо, защото няма прична да ги ликвидирам след като не изостават, и второ, за да не създавам твърде много данъчни събития с реализирана доходност.
Адаптацията на инвестиционния стил към реалността и най-добрата възможна траектория е верният подход на планета, която се променя на всяко свое завъртане около оста си. Освен това подобен подход ще намали изискването да следя какво става в САЩ и ще ми освободи ресурс да се оглеждам за добри възможности на европейския континент - едно занимание, което поглъща все повече от времето ми и в което виждам много смисъл и перспективи.
Внимание: Горните редове не са инвестиционна препоръка. Текстът разглежда строго специфичен портфейл и взима предвид индивидуални предпочитания и субективни оценки. Бектестът е извършен с помощта на CoPilot.
* * *
Допълнение от 21 август:
Предполагам, че ако четете тези редове, се интересувате от хора, които споделят своите идеи, стратегии и инвестиционен опит.
В публикация от 15 февруари 2020 г. ("5 влога за инвестиции (идеи и анализи)") препоръчах да се следи канлът на Джоузеф Карлсън. Само преди няколко часа този американски фин-флуенсър, чиито разсъждения до голяма степен продължавам да считам за коректни и смислени и до ден днешен, сподели видео в паралелния си канал "Joseph Carlson After Hours" видео под наслов "Как построих моя портфейл от 1.5 милиона долара" или "How I build a $1.5 million portfolio".
източник: скрийншот от видеото на Джоузеф в YouTube.
От видеото става ясно, че неговият активно управляван портфейл е постигнал доходност в абсолютен размер на малко над половин милион долара, 9.09% от които се падат на дивиденти. Нетната му възвръщаемост е 35.08%.
Повече от 11% зад моя личен резултат. Първият ми извод от тази негова равносметка приемам за личен комплимент за добре свършена работа по портфейлния мениджмънт.
Преди да го препръчам, Джоузеф Карлсън публикува своя 70-и епизод, според който портфейлът му има нетна стойност на активите от $76,185.23, от които 11,050.60 долара са доходност. Не знам как това прави 44.58% възвръщаемост, но по-важна тук е базата.
За шест години той увеличава активите си до 1,5 милиона долара, като само 500 хиляди от тях са доходност. Един милион идват от депозити, трудови доходи, със сигурност доходност от инфлуенсърска дейност и от абонамен за апликацията, която той наскоро пусна на пазара.
Вторият извод тук е, че пътят към големия инвестиционен портфейл не е поемането на прекомерни рискове и влизането в хазартни инвестиции, а методичната работа, дисциплината, постоянството и непрекъсваемите източници на доходи, пренасочвани към разумните инвестиции.
Източнинк: скрийншот от видео от 10 февруари 2020 г.
И накрая, като теглим чертата - има повече от един начин да се постигне финансов успех. Освен това различните хора разбират различно този финансов успех. Ученето и адаптирането към текущата реалност също не бива да бъдат подценявани. По-бързо адаптивните изглежда постигат по-добри резултати в дългата игра.
0 коментара:
Публикуване на коментар