Инвестиране и его

Искате да бъдете винаги прави или искате да постигате възвръщаемост върху капитала? Това е важен въпрос преди взимането на инвестиционно решение, чийто отговор на думи е ясен, но на практика нещата се случват по различен начин. 

Най-добрите инвеститори и трейдъри не са тези с най-високо IQ, със сигурност не са най-образованите хора на планетата, а и никой от тях не е известен с класата си на шахматната дъска. Този дисонанс се дължи на обективното наблюдение, че пазарите не се подчиняват на конвеционалните логика и знания. Висококвалифицираните професоналисти прилагат знанията и уменията си върху субекти, които се поддават на разбиране, на принципи, а често и закони. А кой може да посочи дори един неписан закон на капиталовите пазари?

Егото не е добър съветник по принцип. Това важи с особена сила за инвестирането. Морето от информация кара човек да мисли, че е научил не просто достатъчно, ами и повече от другите участници в инвестиционни процес. Прави по-добър технически анализ, разбира отлично даден клас активи, разчита по-правилно заглавията на финансовата преса. 

Когато един инвеститор си създаде усещането за непогрешимост и всезнание, тогава идват загубите. Егото взима превес над инстинктът за самосъхранение, който се проявява под формата на инстинкт за съхранениет на капитала. Егото е способно да въвежда в заблудата, че бъдещето е предвидимо. То не е предвидимо, никога не е било и няма изгледи да стане. 

Един инвеститор не би трябвало да го е срам да заяви, че не знае какво ще бъде състоянието на пазара и на неговите вложения след 6 месеца. Той обаче би следвало да знае дали има "План Б" при негативен сценарий, как да се защити при сривове, включително ментално, и готовност за адекватна реакция, ако благоприятна ситуация се появи. 



От блога: Защо финансовите прогнози са непотребни, 23 декември 2019 г.

Стенли Дръкенмилър, който има дългогодишни отлични инвестиционни резултати в партньорство с Джордж Сорос, споделя кой е най-големият урок, който е получил от Сорос:

"Научил съм много от Джордж, но може би най-важното е, че не е важно дали си прав или грешиш, а дали си на печалба, когато си прав и колко губиш, когато грешиш. Малкото случаи, в които съм получвал критика, са когато съм бил прав във вижданията си за пазара, но не съм ги монетизирал".

Дънинг-Крюгер ефект
Ефектът на Дънинг-Крюгер (Уики линк) е когнитивна заблуда, при която некомпетентни индивиди изпитват чувство за превъзходство, изразяващо се в надценяване на собствените си способности и знания. В социалните мрежи това явление е особено разпространено, което е и любезно напомняне да приемате редовете в този сайт със здравословна доза скептицизъм. 

От блога: Българският финансов уеб, 10 август, 2021 г. 

Компетентността и самочувствието изглежда имат обратна корелация. Колкото по-малко знае човек, толкова по-уверен е в способностите си и обратното, колкото повече знае, толкова по-разколебан е в действията си. Тази закономерност също може да бъде забелязана с просто око на сцената на инвестирането. 

През 2020 г. видяхме милениалите да стъпват смело на пазара и дори да раздават съвети. Всичко това бе породено от скуката на локдауните. Няма как на младежите да им бъде обяснено, че ковид годините са един от най-плодородните на капиталовите пазари. Самият пазар обаче рано или късно ще им го каже и покаже, но урокът може да се окаже твърде скъп и болезнен.

Акциите и облигациите за последно са скачали с по 15% на годишна база през далечната 1997-а. Малцина знаят и осъзнават колко благодатен е всъщност периода за всякакви инвестиции. Пазарите обаче имат свойството да променят правилата на играта и това, което работи в момента, скоро може да не работи.   

Решението
на проблемите с егото и алчността е в самосъзнанието. В разбирането, че има невидими сили, които могат да поемат контрол над процеса, вместо процесът да се случва според първоначалния дизайн. Целите помагат за придържането към пътя. Целеполагането е в основата на финансовата грамотност, а (само)дисциплината е ключова за следването на компаса. 

Когато пък се появят грешки в инвестиционния процес (те, разбира се, са неизбеждни), трезвият анализ следва да покаже дали егото и алчността са ги причинили или първоначалният замисъл е имал пробойни.