Мъдрото използване на кредитната карта може да бъде велико нещо. На теория. Просто не винаги човек може да предвиди какво ще се случи с него, а кредитът под формата точно на този продукт носи екстра риск.
Да, кредитните карти имат своите ползи, но също така носят и заплахата да фалират човека, който е прибягнал до тях, особено когато е бил без пари.
Лирическо отклонение: Имам добър приятел, бивш съученик, който по стечение на обстоятелствата затъна в дългове. Обслужващата банка му е отпускала през времето необезпечени кредити, а той ги е поемал с радост, защото са му трябвали ликвидни средства за тежкото и продължително образование по медицина. Остава рано без семейство и без собствено жилище. Същият прави грубата финансова грешка да продаде наследствената гарсониера и постепенно затъва в спиралата на дълговете. Банката го вкарва в заблуда, че рефинансирането е в негова полза, като всеки път капитализира лихвата и издава нов кредит с малко по-малка вноска, но много по-дълъг период на погасяване.
Банката изобщо не изглежда обезпокоена нито от просрочията и лошия му кредитен статус (ЦКР), нито от собствените си системи за риск контрол. Предлагат му всички възможни свои продукти, включително овърдрафт и кредитна карта.
Може да се каже, че клиентът даже е доволен от обслужването, докато не изпада в пълна несъстоятелност. Постепепнно губи социалната си среда. Губи работата си, след това наетото жилище, телекомите го гонят за стари сметки. Запори и съдебни изпълненители го дебнат от всякъде, макар че няма нито доходи, нито имущество.
Най-голямата язва се оказва кредитната карта, по която има напълно непокриваемо салдо, върху което се трупат космически лихви.
Позволявам си да спомената банката. Тя е Пощенска банка, макар че сигурно във всяка има поне по още един подобен случай. Когато банките отпускат злеоценени кредити на юридически лица, проблемът е на банката. Когато същите отпускат злеоценени кредити на физически лица, проблемът е на хората с дълг.
На изображението по-долу се отбелязани две напълно нарушени точки от т.нар. "Харта на клиента", както и една, която също частично не е спазена.
Точка 10 не е спазена, защото тонът, с който Централното Управление разговаряше със своя клиент в критичните моменти на просрочие от близо 90 дни, не беше точно приветлив и не издаваше усмивката на отсрещната страна.
Слава Богу героят на това лирическо отклонение се съгласи да делегира общуването с банката и да се фокусира върху възстановяването на доходите си. Да се надяваме, че освен прескъпа финансова грамотност, той ще получи и нов шанс от съдбата да вземе живота си в ръце.
Обратно на темата...
Какви са заплахите, които кредитните карти крият?
1. Да си удариш лимита
Да си удариш лимита означава точно това - да употребиш целия кредит и да нямаш никакво "пространство за мърдане", ако потрябват още пари. За да се стигне дотам, може да се направи обоснованото предположение, че закриването на салдото може да се окаже трудна задача. Освен това свръхупотребата на подобна карта всъщност може да навреди на кредитния рейтинг, вместо да го подобри. Разумната граница е 30% от отпуснатата кредитна линия.
2. Плащането на дължимия минимум
Банките слагат поносими месечни вноски. В тяхна полза е да се плащат само те, защото сумите едвам достигат до погашения по главницата. Така кредитополучателят на практика плаща още и още лихви, които за тези продукти не са никак ниски. За да се избегне тази грешка на всяка цена трябва да се плаща повече, отколкото е сантираният минимум, определен от кредитора.
3. Пропуснати вноски
Всяка една забавена или пропусната вноска идва с нови наказателни такси и жестоки лихви. Така зле пресметнатият финансов план води да затъване в спиралата на дълговете, което очевидно не е желателно. За да се избегне този капан е редно средствата за минималната вноска винаги да са налични на падеж. Това може и а не е лесно, но е задължително, когато имаш кредитна карта.
* * *
Заключителни бележки: Кредитната карта не е задължително нещо лошо, но не и особено потребна на хората със стабилни финанси и добра финансова култура. Тези банкови продукти идват с някои примамливи оферти като кешбек, но кешбекът е компенсация върху цената на потребление, което иначе може би не би изглеждало толкова привлекателно. Излишното потребление е в конфликт с FIRE философията, така че желаещите да достигнат финансова независимост не виждат никаква логика в притежанието на кредитна карта.
За хората с ниска финансова култура тя може и обикновено е пагубна.
Идеята на посочения пример е да се онагледи казаното с пример от реалността. Пощенска банка е добра и стабилна банка, но както нейните прокламирани ценности, така и тези на конкурентните банки, нямат нищо общо с действителността. Действителността е, че банките са търговски дружества, които целят максимизация на печалбите си. Кредитните карти са един от продуктите им с най-висок марж. Никой, който се стреми към финансова независимост, не следва да ползва нещо, за което плаща (или има риск да плати) много повече, отколкото е стойността на същото нещо.
0 коментара:
Публикуване на коментар