Възможен ли е ръст на SOFIX с 25%

Преди няколко дни "Експат Капитал" разпространи имейли до своите клиенти, където се твърди, че основният индекс на Българската фондова борса SOFIX може да се повиши с до 25% в следващите 6 до 12 месеца. Доста смела прогноза, като се имат предвид редица негативни фактори, за които ще стане дума по-надолу.

В основата на оптимистичния поглед са очакванията за влизането във Валутния механизъм (ERM 2) или т.нар. "чакалня" за еврото. Освен това в прогнозата се посочва, че рейтинговите агенции може да повишат кредитния рейтинг на България заради устойчиво ниското съотношение на външния дълг към брутния вътрешен продукт и спазването на фискална дисциплина с бюджетни излишъци.

Веднага след своята прогноза дружеството разпространи може би най-важната новина, касаеща БФБ, а именно, че дяловете от всички негови фондове вече ще мога да бъдат съхранявани от клиенти на швейцарския централен депозитар SIX SIS и унгарския централен депозитар Keler. Това беше особено важно за борсово търгувания фонд (ETF) върху SOFIX, към който няма никакъв интерес на борсите във Франкфурт и в Лондон заради липсата на сътрудничество с разпознаваема на европейската инвестиционна сцена клиърингова къща. Партньорството със SIX SIS е от особена важност за търговията в английската столица, тъй като това е вторият по значимост депозитар на местната борса след Euroclear. Сега, когато индексният фонд на SOFIX може да се маркетира по по-добър начин в Лондон, надеждите са, че чуждите инвеститори може и да обърнат поглед към креещата българска борса. Докато европейските и американските индекси бележеха ръстове и рекорди през последните години, сините чипове на БФБ поевтиняха със 7.8% за последната една година (към 15 септември 2019).

Фиг. 1. Партньорството със SIX SIS ще позволи на Expat Bulgaria SOFIX UCITS ETF да заобиколи Euroclear. Източник: Капитал. 

Спадът на SOFIX обаче не е толкова необоснован и презумпцията, че ако големите световни борси растат, трябва да растем и ние, е погрешна. Силното представяне на основният индекс в края на 2016 г. например бе плод на създаването на първия български ЕТФ и известната еуфория у ритейл инвеститорите (тези, които са във фокуса и на този блог), а не на някакви главозамайващи резултати на компаниите. Неубедителният дебют на фонда в Лондон обаче угаси пламъците на оптимизъм и "горещите пари" в ръцете на финансово грамотните българи се насочиха в други посоки.

Последната добра възможност за местните инвеститори беше първичното предлагане на акциите на "Градус" от лятото на 2018 г. Листването на БФБ стана при цена от 1.80 лв. за дял, а към днешна дата дяловете на компанията се търгуват за 1.705 лв. за брой. След разпределения дивидент за миналата година от 0.1 лв. на акция нетната доходност без транзакционни разходи е в рамките на статистическата грешка.

Други големи и ликвидни компании пък носят отрицателна доходност за последната една година ("Софарма" с -16,4%, "Химимпорт" с -18,14%, "ПИБ" с -15,82%, "Стара Планина Холд" с -19,12%, като последната освен всичко напуска и SOFIX след последното ребалансиране).

"Мечките" имат и още аргументи. "Софарма" още страда от излизането на "Ромфарм", а това лято пропусна и дивидентния сезон заради "кръвопреливането" към "Доверие Обединен Холдинг". Турситическият сезон за "Албена" бе един от най-слабите от десетилетие. Експанзията на "Монбат" извън България се провали, освен това акумулаторният завод развали репутацията си със сделката за "Левента", която изглеждаше като източване на дружеството. Компаниите в портфолито на "Стара Планина Холд" ("Хидравлични Елементи и Системи" (ХЕС) и "М+С Хидравлик") си покриват таргетите с мъка. Групата на "Химимпорт" също изглежда зле, там влизат "ЦКБ" и "Зърнени Храни". Очакваният чуждестранен инвеститор в "Първа Инвестиционна Банка" така и не се появи. Лошите новини за БФБ могат да продължават до безкрай. На този фон прогнозата за 25% ръст изглежда ако не несериозна, то много амбициозна.

Какво може да направи обаче един индивидуален инвеститор и спестител?

За мен БФБ е инвестиционна среда, в която към момента няма потенциал. Ниската ликвидност обаче носи както минуси, така и добри възможности за бързи печалби. Новината за партньорствата на "Експат Капитал" обаче е позитивна и си струва да се следи дали ще има раздвижване в Лондон. В случай, че чужди инвеститори започнат да купуват пакети от ЕТФ-а, тогава определено ще си струва да се насочат всички възможни свободни средства, дори и фундаментът да не е цветущ. Не бива да се забравя, че капиталовият ръст на ценните книжа е инстантен. Дадена позиция може да донесе например 6% доходност за седмица или месец, а не за година, а това е отлична възможност за бързо разширяване на инвестиционния пул и оттам приближаване към концепцията за финансова свобода.


В горния коментар излагам личното си мнение за ситуацията на БФБ. Този текст не е препоръка за взимане на инвестиционно решение. Част от личното ми портфолио се състои от дялове на споменавани в коментара компании.